Той натисна копчето за запис, след това набра дълга поредица от цифри, която помнеше наизуст.
— Гьорнер.
— Карл е. Кой е Гюнтер Фидлер?
— Фридлер — поправи го Гьорнер. — Беше репортер.
Кастило знаеше достатъчно за вестниците „Тагес Цайтунг“ и бе наясно, че репортер при тях е същото като репортер в „Асошиейтед Прес“, защото репортерите прехвърляха материалите си на всички вестници от веригата, не се ограничаваха само с изданието за дадената страна.
— Май не го познавам — заяви Кастило.
— Може и да не го знаеш — отвърна с лек сарказъм Гьорнер. — Били обаче го познаваше. Преди години той го назначи във виенския „Тагес Цайтунг“. Били беше кръстник на Петер, най-големия син на Гюнтер.
— Страхотна новина, тъкмо като за Коледа. Кой го е убил и защо?
— Работел над история за германското участие в скандала „Петрол срещу храни“. Това да ти говори нещо, господин Разузнавач?
Кастило се напрегна.
— Ото, престани или няма да говоря с теб, докато не се овладееш.
— Искам да кажа на Били, преди да научи от друг.
— Само че няма как да стане, ако не го повикам.
Последваха десет секунди мълчание — което се стори на Чарли още по-дълго — преди Гьорнер да заговори отново.
— Да, малко съм напрегнат. Гюнтер беше и мой приятел. Аз му възложих този материал, да не говорим, че идвам от тях. Точно на Коледа, както сам изтъкна.
Кастило разбра, че обяснението на Ото е най-близкото подобие на извинение, на което може да се надява.
— Добре. Някаква представа кой го е убил?
— Полицаите се опитаха да ми пробутат версията, че ставало въпрос за кавга между любовници. Господи!
— Каза, че бил обезобразен.
— Не успях да преброя прободните рани, които са му били нанесени.
Дешамп притискаше към ухото си една от допълнителните слушалки. Докосна Кастило по рамото и когато Чарли го погледна, той му подаде листче хартия, на което бе надраскал нещо. „Само това ли?“
Кастило кимна и отново попита.
— Каза „обезобразен“.
— Извадили са му окото. Затова казах, че е обезобразен.
Дешамп кимна, сякаш очакваше тъкмо този отговор.
— Според мен не казвай тези неща на Били — помоли той. — А и като знам в какво настроение си, май е най-добре изобщо да не разговаряш с него.
Замълча за момент, за да му даде възможност да обмисли чутото, след това продължи:
— Ако повикам Били, ще премълчиш ли за обезобразяването?
— Много добре знаеш, че няма да стане, Карл. Каквото и да му кажа, той ще провери. В мига, в който приключим разговора, той сам ще започне да звъни. А познатите му са много.
„По дяволите, каза си Кастило, прав е.“
Тъй като Чарли мълчеше, Гьорнер добави:
— И без това историята вече е на първите страници на франкфуртските вестници. Берлин и Мюнхен няма да останат назад. Щом Били прочете вестниците онлайн, ще разбере. Знаеш не по-зле от мен какво ще стане.
Замълча за кратко.
— „Репортер на «Тагес Цайтунг» убит. От полицията предполагат, че става въпрос за скандал между гейове.“ Честита Коледа, госпожо Фридлер, на вас и на цялото семейство.
Кастило се засрами от мисълта, която му хрумна. „Няма ли никаква колегиалност между журналистите?“ Веднага след това се сети за друго.
— Били сигурно ще иска да отиде на погребението.
— Господи! Дори не се бях сетил.
— В момента е заобиколен от агенти на Тайните служби. Как ще го защитавам, докато е във Фулда?
— Вецлар — поправи го автоматично Гьорнер. — Той живееше във Вецлар. От Вецлар е. — Последва ново кратко мълчание. — Няма ли начин да го задържиш?
Кастило не отговори.
„Ото бързо ще се сети, че единственият начин да накара Били да се откаже, е като го убеди, че не иска да отиде, а това няма да стане.“
След малко Гьорнер заяви:
— Обади ми се да ми кажеш кой полет ще вземе и аз ще изпратя хора от нашата охрана да го чакат на летището. Имам и приятели… кажи ми номера на полета и ще изпратя агенти от БКА да го поемат още преди да слезе от самолета.
— Ще го докарам с „Гълфстрийма“ — отвърна Кастило. — Първо, той няма да остави кучетата, а аз не искам…
— Нали не искаш да привличаме внимание? — прекъсна го Гьорнер.
— Веднага ще ти дам едно предложение за заглавие, Ото. „Редактор на «Тагес Цайтунг» се връща от Америка, за да отдаде последна почит на Фридлер.“