— Господине — излая полковникът и вдигна ръка, за да отдаде чест. — Полковник Дж. Портър Хамилтън се явява по ваша заповед, господине.
Макнаб се изправи чевръсто и отвърна на поздрава. Макс се приближи, за да подуши новодошлия.
— Свободно, полковник — нареди Макнаб и се обърна към Чарли.
— Време е да му изнесеш обичайната си реч, подполковник.
— Добре, господине. — Кастило погледна Хамилтън. — Длъжен сте да…
— Обърнете внимание, подполковник Ричардсън — прекъсна го Макнаб. — Това се отнася и за вас.
Даде знак на Кастило да продължи. Ранди наблюдаваше с широко отворени очи.
Кастило забеляза, че Праведния Рандолф е във възторг, че ще бъде посветен в онова, което ставаше.
Кастило повтори:
— Длъжни сте да запазите в тайна всичко, което чуете и видите тук. По заповед на президента всичко, казано тук, е строго секретно и нямате право да го коментирате или предавате на никого без мое разрешение или разрешение от президента.
— Разбрахте ли добре и двамата? — попита Макнаб.
— Да, господине — отвърнаха в един глас и двамата.
Полковник Хамилтън погледна любопитно Кастило, който бе в панталони защитен цвят, но бос.
— Ричардсън — нареди генерал-лейтенант Макнаб, — ще направиш следното. Върви да се видиш с командващия генерал в Хърлбърт. Трябва ти само той. Кажи му да ти даде картите.
— Добре, господине.
— Провери дали са добре опаковани, след това върви в базата и ни чакай там. Идваме след малко.
— Слушам, господине. Ами транспорт?
Макнаб се замисли над въпроса в продължение на цели две секунди.
— Нали нямаш нищо против да вземат „Мустанг“-а, Чарли? Ранди с удоволствие ще се повози със спуснат покрив.
— Не, господине — отвърна той и подхвърли ключовете за кабриолета на Ранди.
— Ще се видим в Хърлбърт, Ричардсън — нареди Макнаб. Обърна се към Ранди. — За мен беше удоволствие да се запознаем, синко. Прати поздрави на дядо си.
Стиснаха си ръцете.
— Беше ми много приятно да се видим, подполковник Кастило — заговори Ранди и протегна ръка.
„Никога не съм имал желание да прегърна някого, включително Светлана, но сега най-силното ми желание е да прегърна Ранди.“
„Само че е невъзможно.“
Преглътна с усилие.
— И аз се радвам, че се видяхме, Ранди. Много поздрави на майка ти. Накарай дядо ти да те доведе в ранчото. Двамата с Фернандо ще те качим за по-дълго на „PT-22“.
— С удоволствие, господине — отвърна с напрегнат глас Ранди, докато си стискаха ръцете.
Светлана не се притесняваше.
— От мен целувка и прегръдка, Ранди. — След това стана, за да го прегърне и целуне.
Трийсет секунди по-късно Ричардсън и Ранди излязоха.
— Заключи вратата, Питър — нареди Макнаб.
Обърна се към полковник Хамилтън.
— Полковник, казаха ми, че сте най-изключителният експерт в армията — дори в страната — по токсините. Така ли е?
— Това е специалността ми, господине, и имам известни познания.
— Предполагам, не знаете много за Африка, нали, полковник? По-точно за бившето Белгийско Конго.
— Не, господине, не знам много за Демократична република Конго, някои неща са ми известни, макар да предпочитам да не бях чувал за тях — за Руанда и Бурунди, които със сигурност са ви известни, а и двете страни граничат с Конго.
— Полковник, ще повторите ли, ако обичате?
— Господине, казах, че знам някои неща за Руанда и Бурунди. Бях там…
— Били сте там?
— Да, господине. През 94-та, по време на най-ужасния геноцид, който жителите на Руанда упражняваха над тутси — избиха стотици хиляди.
— Какво правехте там?
— Наблюдавах, господине.
— За кого?
— Господине, нямам право да говоря по този въпрос.
Макнаб изви едната си рошава червена вежда.
— Полковник, нали знаеш кой съм?
— Да, господине.
— Въпреки това не можеш да ми кажеш, така ли?
— Не, господине. С цялото си уважение, не мога да говоря по този въпрос.
— Кой може да ти даде разрешение?
— Господине, мога да се свържа с някои хора и да поискам разрешение да ви разкажа всичко, което искате да научите за геноцида. Сигурен съм, че те ще вземат под внимание кой сте, генерал Макнаб.
— Нали не говорим за ЦРУ, полковник?
— Не, господине, нито за някоя друга от разузнавателните агенции.
— Не може да бъде! — възкликна Макнаб.
Кастило се изненада, че Макнаб не избухна.
— Господине, мога да позвъня на един номер в Ню Йорк Сити и да им съобщя, че ми се налага да говоря. Те ми звънят, обикновено почти незабавно, винаги до час и ме насочват към обезопасен телефон. Искате ли да пробвам, господине?