— И аз се канех да предложа същото. Само че при моите условия, полковник, не при вашите. Ако искате, ми кажете кои са и ще им позвъня лично.
— Господин, отново с цялото ми уваже…
— Да, това вече го чух. Преди да накарам чичко Рем и Финеас да те тръшнат на пода и да те държат неподвижен, докато босоногият ти изтръгва ноктите, за да ми кажеш кои са въпросните хора, защо не пробваме следното. Ти се свързваш с тези хора, съобщаваш им, че си с мен, че съм разбрал, че иранците и руснаците са намислили нещо в Конго. След това питаш въпросните хора дали ти позволяват да ми сътрудничиш и доколко, включително да ми кажеш кои са тези въпросни хора. Какво ще кажеш?
— Добре, господине — примири се Хамилтън. — Какво ще кажете за обезопасения телефон?
— Кажи им, че нямаш време да се занимаваш с обезопасен телефон. Кажи им, че ако имат номер, на който можеш да им позвъниш, ще минем през телефонната централа на Белия дом, която е достатъчно сигурна.
— Звучи логично, господине.
— Заповядай — посочи Макнаб телефона.
— С ваше позволение, господине, предпочитам да използвам моя — заяви полковник Хамилтън.
Извади мобилен телефон от джоба на панталона, излезе на балкона и затвори плъзгащата се врата след себе си. Забелязаха как набра дълъг номер.
— Помни го наизуст — отбеляза Дмитрий Березовски. — Не е записан.
— Забелязах — кимна Макнаб.
— Нали се шегувахте за ноктите? — попита Сандра Бритън.
Макнаб я погледна.
— Ако си мислех, че ще има някакъв смисъл, в момента щеше да изглежда така, сякаш се е намазал с лак „Червена страст“.
— Интересен човек — подхвърли Светлана.
— С тези думи си спечели наградата „Баналност на годината“, Йети.
— Йети ли? — повтори с раздразнение тя.
— Нали Карлос те нарича така.
— Той ми казва Свет. Това е…
— Спипа те, Йети! — обади се Дешамп.
— Много ме бива в тази работа — усмихна се Макнаб. — Наш Карлос не ти ли е казал?
— Какво толкова говори? — любопитстваше Березовски.
— Прекалява — обади се Дарби.
Полковник Хамилтън пъхна телефона в джоба на панталона, отвори вратата и влезе в стаята.
— Ще ми позвънят — заяви той. — Страхувам се, че ще настояват за обезопасена линия.
— Докато чакаме — предложи Макнаб, — защо не ни разкажеш как се сдоби с всички тези дипломи, полковник.
Хамилтън кимна.
— Добре, господине. След като завърших „Пойнт“, спечелих стипендия „Роудс“ за Оксфорд. Записах се в колеж „Мансфийлд“. Имах намерение да взема диплома по биохимия. Трябваше да завърша за една година. Стори ми се смешно лесно, а когато ми казаха, че мога да защитя докторат, прекарах още една година. Помолих армията да ми даде тази година. След това завърших офицерски курс в Бенинг и подадох молба за школата по парашутизъм. След като изкарах, ми дадоха командването на химически взвод в 82-ра военновъздушна в Браг.
Кастило срещна погледа на чичко Рем. И двамата си представиха как са се слисали хората от взвода, когато са научили, че новият им командир е висок, кльощав чернокож с докторска степен, който говори с английски акцент и едва вчера е завършил школата по парашутизъм.
— Докато бях в Браг — продължи Хамилтън, — записах задочен курс в Масачузетс…
Замълча, когато телефонът му звънна.
— Да — обади се той, след това с изненада добави: — Добре.
Подаде телефона на Макнаб, който прецени шока по лицето на полковника и включи на спикър.
— Генерал-лейтенант Макнаб? — прозвуча непознат глас.
— Да, кой се обажда?
— При създалите се обстоятелства, господин генерал-лейтенант, няма нужда от обезопасена линия.
— Както прецените.
— Наредих на полковник Хамилтън да ви съдейства във всичко, особено в настоящия ви проект.
— Благодаря.
— Не му е позволено да разкрива нищо за нас.
— Добре.
— Пожелаваме ви успех в начинанието, господин генерал-лейтенант.
Макнаб протегна телефона на една ръка разстояние и го погледна.
— Копелето гадно ми затвори! — Огледа присъстващите. — Някой от вас позна ли гласа? Чувал съм го и преди. По дяволите!
В продължение на трийсет минути крачи пред стъклената врата към терасата. Очевидно се опитваше да си спомни.
След това се обърна, подпря ръце на кръста и заяви:
— Добре, деца. Времето за игри и закачки свърши. Тръгваме.
— Ура! — провикна се Кастило.
Подполковник Удс се разсмя.
— Ще си платиш, Питър! — обеща Макнаб и без да каже и дума, излезе от стаята.
XVI
(Едно)