— Стига, Чарли — обади се Дейвидсън. — Нали чу какво каза Финеас? Ако заминем, ще ни сварят в казана на някой канибал.
— Понякога си много задръстен, Карлос — вметна Светлана.
Кастило изви вежди. След малко се съвзе.
— И след като подхванахме този романтичен разговор, аз си лягам.
— Това ли е мястото, на което не би трябвало да спя? — попита Светлана пет минути по-късно.
Кастило не отговори. Влезе в банята. След десет минути, когато излезе, Светлана мина покрай него, без да каже и дума.
След още десет минути, тъй като тя не излизаше, Кастило се замисли дали да не отиде при нея.
Тъкмо се убеждаваше, че не е много разумно, когато тя се показа гола — след това се втурна към леглото и скочи до него.
— Тук е като в Сибир. Замръзвам. Ако си истински джентълмен, ще ме стоплиш.
„Това, Ромео, май е единственото предложение за мир, което ще получиш.“
Прегърна я.
— Не се главозамайвай — прошепна тя след малко, — но си бил очарователно момченце.
— Знам.
— Не трябваше да казваш подобно нещо. — Тя отпусна ледената си ръка между краката му.
Той се отдръпна рязко.
— Господи!
— Научи се да не произнасяш напразно името господне — заяви тя.
— А какво трябваше да кажа?
— „Ти откъде знаеш?“ След това аз щях да продължа: „Видях снимките ти на стената.“
— Накъде биеш?
— Винаги ли се свива така, когато му е студено?
— Защо не пробваш да сложиш топла ръка, за да видиш?
Светлана бързо потри ръце, за да ги стопли, и пробва.
След малко заяви.
— А-ха. Така вече е по-добре.
— И още как.
— Когато си бил малък, представял ли си си как един ден ще лежиш с красива жена и ще я караш да си сложи ръката върху… знаеш какво.
— Всяка вечер, откакто станах на тринайсет.
Тя го стисна.
— Когато аз бях на тринайсет, исках да стана монахиня. Исках да се венчая за Христос.
— А когато стана на четиринайсет, идеята вече не те блазнеше.
Тя изпъшка и след като мълча дълго, каза:
— Защо фермата ти е насред нефтено поле?
— Това е ранчо, не е ферма. В ранчото се отглежда добитък. А във фермата се отглежда жито. Ако пък имаш млечни крави, тогава е млекодобивна ферма.
— А след това са открили петрол ли?
— Всъщност прадядо е открил петрола. Имало го е през всичкото време, но той не е знаел, докато не е направил първата дупка. Нарича се Пермски басейн. За това ли искаш да говорим?
— Получаваш ли приходи от петрола?
— Естествено.
— Значи е твоят петрол. Не на правителството.
— На това му се казва частна собственост. Тя е неразривно свързана с капитализма. А като говорим за неразривно свързана…
— Престани! Какво си въобразяваш, че правиш?
— Поне ръцете ми са топли.
— А в Европа чух, че притежаваш онези вестници.
— Така ли разправят?
— Господи, не го прави! Ще ни чуят в цялата къща.
— Нека се изядат от завист.
— Ти богат ли си, Карлос, любими?
— Някои биха казали, че не съм беден.
— Много се радвам!
— Радвам се, че се радваш.
— Така няма да се притеснявам, че си с мен единствено заради парите ми.
— Всъщност ти притежаваш и други атрибути, които ме привличат.
— Господи, полудявам, когато го правиш.
— Забелязах.
(Две)
Светлана реши да остави Кастило да се наспи. Знаеше, че е изтощен както емоционално, така и физически, най-вече физически. Не само защото бе летял много за кратък период от време.
„Господи, колко го обичам!“
След като се любиха за последен път — когато и да беше това; може би в три, три и половина или четири сутринта — той се отпусна по гръб, затвори очи и не помръдна.
Не се събуди дори когато самолетът кацна, а той вдигна толкова шум, че я изтръгна от дълбокия сън.
Светлана нямаше представа колко е часът. Чувстваше се объркана от едночасовата разлика между Форт Лодърдейл и Пенсакола, които бяха в един и същи щат. След като се качиха на „Лиър“-а и полетяха на запад (Карлос каза, че самолетът е по-бърз от големия „Гълфстрийм“), тя отново се почувства объркана, защото бяха изминали повече разстояние, отколкото във Флорида — и бе напълно логично да са пресекли няколко часови зони — въпреки това в Мидланд и Пенсакола времето бе едно и също.
Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че отчаяно й се пие чаша чай и й се похапваше препечена филийка или нещо подобно. След това щеше да се върне в леглото, за да си доспи, сгушена до нейния Карлос.
Щеше да си легне много предпазливо, за да не го събуди.