— Добре — въздъхна след малко Гьорнер. — Само недей да водиш разни типове от ЦРУ със скръбни лица.
Кастило погледна Дешамп и се усмихна.
Да отиде в Германия без него, бе все едно да тръгне без обувки, но сега не бе моментът да спори с Гьорнер или дори да му обяснява.
Преди да научи за трагедията, той имаше намерение да замине за Европа и да вземе Били Кочиан не само защото журналистът вече губеше търпение и не можеше повече да живее в хотел „Мейфлауър“ и да се опитва да си спомни факти, които да помогнат на разследването.
Дешамп и инспектор Джон Дж. Дохърти от ФБР — още един от кадрите на Звеното за организационен анализ, който нямаше никакво желание да постъпва на работа — бяха единодушни, че е време да изтеглят разследването от Ленгли и да се поразмърдат.
Имаха намерение да започнат от Будапеща. Предложението дойде от Дохърти и Дешамп се съгласи, а след това щяха да заминат за Виена, оттам за Берлин и Париж и където другаде ги насочеха следите. Преди заминаването им държавният секретар Натали Кохън и директорът на Националното разузнаване Чарлс М. Монтвейл щяха да наредят на всички посланици и представители на ЦРУ да осигурят необходимата подкрепа за Звеното и пълен достъп до разузнавателните сведения.
Заради случилото се, първо щяха да заминат за Хесен в Германия — и без това трябваше да се видят с Ото Гьорнер във Фулда — вместо за Будапеща. Налагаше се да заминат веднага, нямаше да чакат новата година.
— Ото, ако си се овладял — рече Кастило, — ще повикам Били.
Гьорнер се бе поуспокоил и отговори спокойно и възпитано:
— Благодаря.
Дешамп последва Кастило до вратата и го докосна по ръката.
— Шефче, нали си наясно, че да извадиш на някого окото в Близкия изток, означава — май същото беше и в Сицилия — „Това се случва с всички, които надничат там, където не им е работата.“
Кастило кимна.
— Но да представиш нещата така, че да изглежда, сякаш става въпрос за хомосексуална разправия, изобщо не е в стила на Близкия изток.
— Може да е послание за чичо ти Ото — подхвърли Дешамп. — Непрекъснато изпращат хора да ровят там, където изобщо не им е работа, а те ти го връщат, като унижават семействата им и „Тагес Цайтунг“.
Кастило се замисли за момент и кимна.
— Били, ела за момент, ако обичаш — повика го той и направи знак, че държи телефонна слушалка.
Кочиан се върна в кухнята след десет минути. Кастило знаеше, че е подложил Ото Гьорнер на подробен разпит, което означаваше, че старият журналист вече е запознат с грозните подробности около смъртта на приятеля си. От изражението му не се разбираше нищо.
„Стегнато копеле“, помисли си с възхищение Кастило.
Доня Алисия се оказа по-прозорлива.
— Били, надявам се новините да не са лоши? — попита тя.
— За съжаление, са лоши. Мой приятел е починал ненадейно.
— Много съжалявам — кимна тя. — Точно на Коледа!
— Налага се да отида на погребението — заяви той и погледна Кастило. — Много ли ще ти объркам плановете, Карлхен, ако тръгнем колкото е възможно по-скоро за Германия. По възможност утре, вместо след Нова година?
— Ще уредим всичко — отвърна Чарли и си помисли: „Защото знам не по-зле от теб колко бързо ще изчезне унгарският ти чар, ако си позволя да кажа, че не е удобно.“
— Много си мил, Карлхен. Сигурно си наследил тази черта от майка си. — Кочиан замълча. — Не ми се иска да развалям Коледата на всички. Така че, докато уреждаш каквото трябва, ще отворя една невероятна бутилка вино от лозе, което навремето е било собственост на Естерхази.
(Три)
Полковник Джейкъб Д. Торине от американските Военновъздушни сили се обади при третото позвъняване на мобилния.
— Торине.
— Честита Коледа, Джейк. Ходи ли ти се в Германия?
— Зависи кога — отвърна Торине и с известно закъснение добави: — И на теб честита Коледа, Чарли.
— Утре рано сутринта. Изникна нещо.
— Искаш ли да се прехвърля на обезопасена линия?
— Ще ти обясня, когато се видим.
— Тази работа ще ми струва двеста долара — заяви Торине.
— Какво?
— На вечеря взех, че казах, че поне веднъж ще прекарам празниците у дома, а булката заяви: „Залагам сто долара, че няма да си тук на Нова година“, а аз веднага се изрепчих: „Напротив“, а тя вика „Тогава удвоявам залога, ако телефонът звънне, преди да сме приключили с вечерята.“
— Съжалявам, Джейк. Проблемът е голям. Мога да накарам Милър да дойде от Фили.
— Благодаря ти, но нямам желание да обяснявам на шефа ти защо не съм пилотирал, когато вие двамата с онзи смешник се изгубите, свърши ви горивото и вземете да приводните птичката някъде в северната част на Атлантика, да не говорим, че никой повече няма да ви открие. В седем и половина ще ви чакам. Значи трябва да откъсна Спаркман от прегръдките на възлюбената му, но няма друг начин.