„Ами какво ще стане с теб, Лестър, когато веселата ни банда се пръсне и всеки изчезне някъде?“
— Благодаря, Лестър.
Той даде знак на останалите да го последват в библиотеката, където Брадли беше монтирал радиото.
(Пет)
Когато Кастило влезе в библиотеката, забеляза, че първите стъпки да бъде превърната в команден пост на операция „Риба“, са предприети от ефрейтор Брадли. Радиото бе инсталирано на маса до прозореца. Отнякъде бе взето легло, където да могат да полегнат дежурните, тъй като тук трябваше да има човек по двайсет и четири часа, седем дни в седмицата. На друга маса до стената бе оставена кафеварка.
Около масата бяха подредени столове, имаше бележници и химикалки на всяко място. Друго на масата нямаше, освен компютрите на Кастило и Дейвидсън и слушалките на радиото. Трябваше да изчакат Лестър и Джак да отидат на пазар.
Кастило погледна към централното място, с гръб към камината, в която бе запален огън. Дмитрий Березовски се настани от лявата страна на масата. Дейвидсън се отпусна срещу него. Светлана и доня Алисия седнаха една до друга от лявата страна в другия край на масата, а Брадли срещу тях.
Пушката „Уинчестър“ .44–40 бе вдигната на стойка пред камината. Огромни точни модели на хеликоптери на американската армия „AH-64 Апачи“ за бойни мисии и танк „B1A1 Ейбрамс“ бяха поставени на камината над полицата. Кастило бе купил модела на „Апачи“ в книжарницата на Форт Райкър малко след като пилотира такъв хеликоптер. Фернандо направи същото с модела на „Ейбрамс“. Купил го бе от книжарницата на Форт Нокс и го бе изпратил вкъщи, преди да се върне от войната в пустинята.
„Уинчестър“ бе семейна реликва, използвана десетки пъти, за да защити „Дабъл Бар Си“ и добитъка от крадливите индианци апахи.
„B1A1 Ейбрамс“ бе наречен на един от най-видните генерали, Крейтън У. Ейбрамс. Още като подполковник, Ейбрамс пробил германския пръстен около Бастон и спасил 101-ва военновъздушна.
„AH-64“, както бе казал на Кастило един от инструкторите в Райкър, преди още да го допуснат до някой от тях, бил наречен на индианците апахи заради качествата им на воини. Кастило не можа да повярва, но поне замълча и не каза нищо.
Мислеше за въпросния инструктор всеки път, когато се качеше на „AH-64 Апачи“, и се питаше дали някой дебелогъз бюрократ в Пентагона, който е дал името на хеликоптера, го е направил заради качествата на индианците и дали изобщо е направил проучване по въпроса. Дали знаеше нещо, с което Чарли бе отдавна запознат, че апахите изразявали открито презрението си към заселниците, с които воювали, като ги залавяли и провесвали надолу с главата над малък огън и бавно изпичали мозъците им. Освен това просвали пленниците си под палещото пустинно слънце с отрязани клепачи и малки разрези в областта на гениталиите, за да привлекат пустинните обитатели.
Сега, докато посягаше към копчето на радиото, за да включи на спикър, Кастило отново се сети за дебелогъзите бюрократи.
— Добро утро, господине. Кастило се обажда.
— Така пише на това невероятно устройство — отвърна полковник Хамилтън. — Вярвам на думата на господин Д’Алесандро, че разговорът е кодиран.
— Да, господине, така е.
— Надявах се да се свържете с нас, подполковник Кастило, тъй като генерал-лейтенант Макнаб ме уведоми, че поради неотложни задачи прехвърля операцията в ръцете ви.
— Така е, господине.
— Сам ли сте, подполковник? Господин Д’Алесандро предположи, че ще искате да присъства на разговора, и остана с мен.
— Моите хора са с мен, господине, и съм включил на спикър.
— Предполагам, и новите ни руски приятели.
— Да, господине.
— Полковник Березовски, съжалявам, че не ми остана време да поговоря с вас и очарователната ви сестра, докато бяхме във Флорида — заяви Хамилтън. — Ако сте при нас до края на операцията, ще намерим време.
— Добро утро, полковник — заговори Березовски. — Ще бъдем тук.
— Има още неща, които трябва да се свършат незабавно, Кастило, преди с господин Деуит да заминем за Конго.
— Господине, тъкмо по този въпрос исках да разговарям с вас — обясни Чарли.
— Кой въпрос?
— Господине, според мен е по-добре да не заминавате за Конго.
— Невъзможно. Това пък откъде дойде?
— Мислех, господине, че е по-разумно да останете извън Конго — например в Танзания или Чад…
— Повтарям, че е невъзможно.
— Полковник, прекалено ценен кадър сте, за да рискуваме живота ви.
— Това ще реша аз, подполковник. Вече съм преценил. Та както казвах…
— Господине, с цялото си уважение, налага се да настоявам.