Хамилтън замълча за кратко, очевидно спомнил си собственото предложение да се вслушва в съвети.
— Слушам ви, подполковник.
— Ще изпратя майор Милър да ви посрещне, господине. Имаме къща в Александрия — също и хотелски апартамент в „Мейфлауър“ — където ще се чувствате удобно. Намира се в цен…
— Знам къде се намира, подполковник — прекъсна го Хамилтън. — В някои среди се нарича мотел „Моника Люински“.
— Да, господине, чувал съм това име. Майор Милър може да ви заведе до различните посолства, след това да се върне до Форт Детрик за оборудването ви.
— И как ще се върнем във Форт Браг? Кастило? За това помисли ли?
— Изслушайте ме, господине.
— Добре.
— След това майор Милър ще закара оборудването до Балтимор, където ще чака самолет, който да отведе двама ви с господин Деуит — и, разбира се, оборудването — в Браг.
— Има ли някаква причина, която не ми е известна и поради която двамата с господин Деуит трябва да се връщаме във Форт Браг?
„Мама му стара.“
— Не, господине. Не съм го обмислил.
— Очевидно. — Той замълча за повече ефект. — Щом си получим визите, можем да тръгнем.
— Добре, господине. Майор Милър може да уреди пътуването ви до Африка.
— Би било полезно.
— Господин Д’Алесандро ще информира Милър за часа, в който ще кацнете на „Рейгън“ — добави Кастило.
Последва дълго мълчание, докато двамата мъже мислеха. Най-сетне полковник Хамилтън заговори:
— Това е всичко, нали така, Кастило?
— Не се сещам за друго, господине.
— Ще се чуваме, разбира се.
— Добре, господине.
— Как се затваря това чудо, господин Д’Алесандро?
(Шест)
— Знам какво мислиш, Карлос — рече Дмитрий Березовски, след като Кастило се разбра с Милър. — Но тази работа можеше съвсем да се обърка, ала не стана.
— Справи се добре, Чарли — похвали го с възхищение Дейвидсън. — Той е просто един надут пуяк.
— Който ще си намери мястото в казана с вряла вода на канибалите.
Березовски се разсмя.
— Струва ми се, че полковникът знае как да се оправя с канибалите.
Кастило го погледна и поклати глава.
— След като безкрайният ти оптимизъм свали тази тежест от плещите ми, може ли да се върнем към списъка на Брадли за пазаруване? — Погледна го. — Какво измисли, Лес?
— Господине, знам какво ни е необходимо, но едва ли ще успеем да го купим в обикновен магазин.
— Което означава, Лес, че няма да си лягаш, докато не напазаруваш. Покажи ми какво си написал?
Брадли му подаде лист. Кастило го огледа внимателно и го постави на масата.
— Не знам какво да очаквам и току-що ми хрумна — някои от вас може и да са забелязали, че се справях доста добре като шеф — че когато не знаеш дали нещо ще ти бъде от полза, най-добре е да попиташ.
Той се наведе и натисна едно от копчетата на радиото.
— К. Г. Кастило. Доктор Кейси. Закодиран разговор.
— Един момент, подполковник — отвърна зноен електронен глас. — Ще опитам да ви свържа.
Гласът на доктор Алойшъс Франсис Кейси — интересна смес от бостънски ирландски и южняшки — прозвуча десет секунди по-късно.
— Здрасти, Чарли. Какво, по дяволите, правиш на трийсет и шест километра от Мидланд, Тексас?
„Той пък откъде знае?“
— Добро утро, доктор Кейси.
— Наречи ме още веднъж така и не само че ще затворя, ами ще направя така, че слушалката да гръмне в ухото ти.
— Извинявай.
— Простено ти е. Знам, че не носиш на алкохол. Не мога да взривя слушалката — но това е добра идея, ще поработя по този въпрос — но джипиесът работи безотказно, нали? Стига наистина да си на трийсет и шест километра от Мидланд, Тексас.
— Точно там съм.
— Мога да си поиграя с индикатора до една десета от километъра — може би до два метра — стига да ми остане време. Какво да направя за теб, Чарли.
— Тъкмо се канех да изпратя Лестър да пазарува в „Рейдио Шак“ или на някое друго подобно място…
— Момчето пехотинец с теб ли е? Semper Fi, Лес!
— Добро утро, доктор Кейси — отвърна Брадли.
— Ти можеш да ме наричаш така. Вие, пехотинците, трябва да се научите да проявявате уважение към хора като мен.
Брадли се ухили, когато чу думата „пехотинци“.
— Така си е, господине.
— Чарли, не ми каза какво трябва да купи Лес.
— Трябва ни нещо, на което да прехвърляме данните от едно радио на друго, може би няколко радиа. Така че трябва устройството да е бързичко.
— И преносимо. Да се самозахранва или да има източник на енергия поне за два часа.
— Точно така.
— Какво друго?