— Високоскоростни принтери с добра резолюция за снимки и карти. И подобен скенер, може би трябва да са три. Трябва да поддържам контакт с два, може би три екипа стрелци и двама, които ще обикалят сами.
— Чарли, сателитът ограничава скоростта. Аз ги поддържам много по-бавни от истинския им капацитет. Но разбирам, че готвиш операция.
— Да. Операция „Риба“.
— Знам какво ти трябва, Чарли. Няма проблем.
Последва дълго мълчание. След това Кастило каза:
— Ще ми кажеш ли какво, Алойшъс?
— Ще разбереш, когато дойда. Ако не се получи, ще действаме, докато стане.
— Обадих се, за да ми кажеш от какво имам нужда, не да те разкарвам.
— Има ли летище близо до там, където си в Мидланд? Къде да кажа на пилота да кацне?
— Вкъщи. Отиваш си вкъщи, след като ми кажеш от какво имам нужда. След това ще пратя Лес да купи нещата.
— Как ли пък не. Къде да кацне пилотът?
Кастило поклати глава, но не спря да се усмихва.
— Имаш координатите ми.
— Имам ги. Вече ти казах, че си ми ясен до петстотин метра.
— Има писта на няколкостотин метра на юг.
— „Гълфстрийм V“ може ли да кацне, или да пътувам с нещо по-малко?
— „Г-V“ става, но не мога да го побера в хангара, много е голям, а ако паркираш на пистата, хората ще започнат да любопитстват.
— Значи е от онези операции, така ли? Няма проблем. Ще ги накарам да ме оставят, те дори няма да запомнят къде и после ще се чудя как да се връщам във Вегас. Седемстотин морски мили. Сложи час, за да стигнем до летището, да излетим и час и четирийсет и пет минути във въздуха. Смятай, Чарли, и ще знаеш в колко пристигам. Край на разговора.
Кастило натисна копчето и изключи спикъра.
— Имаш много интересни приятели, Карлос — отбеляза Светлана. — Това да не би да е Кейси от корпорация „АФК“?
— Знаеш за него, а, Свет? Току-що разговарях с един много самотен човек — съпругата му почина — когото направих безумно щастлив. Седи сам-самичък в къща, два пъти по-голяма от твоята в „Голф енд Поло“ или обратното, разположена сред няколко декара безобразно скъпа земя с изглед към Лас Вегас и, разбира се, лабораториите и завода на „АФК“.
— Не разбирам.
— Когато Алойшъс бил млад и зелен, подполковник — започна да разказва Дейвидсън, — участвал във войната във Виетнам, в комуникациите, сержант в Специалните части, които действали в Камбоджа и на други места. Когато дойде, ще научиш как за малко да спечели войната сам-самичък. Така и не си е свалил униформата.
— Това пък какво означава? — попита Светлана.
— Мисли си, че е от Специалните части — уточни Кастило.
— А Чарли току-що му каза, че може да дойде и да си поиграе на война. Не, това не е игра. Това си е истинска битка. Най-хубавото е, че той може да ни каже на нас младите как да проведем операцията. За Алойшъс това е по-голям празник от Коледа, рождения му ден и деня на свети Патрик в едно.
— Вече не разговаря с Били Уо — издаде Кастило. — Чухте ли?
Дейвидсън кимна.
— А-ха.
— Не беше ли това човекът, който залови Карлос Чакала? — попита Березовски.
— Същият — потвърди Дейвидсън. — Алойшъс и Били били млади Зелени барети навремето, а Били все още е в действие — последно чух, че отново бил в Афганистан и преследвал лошите. Междувременно Алойшъс е зад бюро и не може да се примири, че Били не е в старческа инвалидна количка, вместо да скача с парашут.
— Те на колко години са? — попита Кастило. — Поне на седемдесет и пет. Някъде към осемдесет.
— Значи би трябвало да имат достатъчно акъл да не се навират между шамарите — заяви Светлана. — Ако наистина са толкова стари.
— И какво да правят? — попита Березовски. — Американският генерал Патън ясно е казал, Свет. Единствената смърт, подходяща за войник, е да загине от куршум, изстрелян в последната битка.
— Какво ще кажете, ако взема да получа удар на осемнайсета дупка в кънтри клуб „Голф енд Поло“? Тогава ще трябва да ме натоварите на количката за голф. Така можем да се забавляваме заедно, без да си търсим работа. Поне ще играем голф.
— Предпочитам куршума — призна Березовски. — Въпреки че вече нямам такава възможност.
— Можем да ходим за риба на езерото на Александър и някой ден да паднем от лодката и да се удавим — довърши Кастило.
— Вашият Уилям Колби е загинал така — подхвърли Березовски.
— Кой? — попита Светлана.
— Бил е директор на Централното разузнаване — обясни брат й.
— Паднал е от кану — добави Чарли. — И се удавил.
— Предпочитам куршума — повтори Березовски.
— И аз — съгласи се с него Кастило. — Просто не се виждам на някое игрище за голф.
— Повръща ми се и от двамата! — заяви побесняла Светлана. — Господи, прости им.