Тя изфуча от библиотеката.
— Ама на нея какво й става? — попита Чарли.
— Жена е — обясни Березовски. — Ще ти бъде интересно, докато научаваш някои неща за жените. Болезнено, но интересно.
(Седем)
„Гълфстрийм V“ на Кейси — Кастило си каза, че е не само красив, ами и снабден с най-новите чудеса на авиониката — кацна гладко в края на пистата и се насочи към хангара.
Вратата се отвори и доктор Алойшъс Франсис Кейси заслиза по стълбите, понесъл отворен лаптоп. Беше облечен по начин, който не се вижда често в Южен Бостън — широкопола шапка, ботуши от щраусова кожа, дънково яке, подплатено с кожа, и дънки.
Отдаде чест. Кастило отвърна.
— Отново измамихме смъртта — обяви доволно Кейси и кимна към компютъра. — Малкото копеленце си изплати парите.
Подаде лаптопа на Лестър Брадли.
— Можеш да го носиш. Не мога да рискувам някой пехотинец да се сецне в кръста, ако му дам нещо по-тежко.
— Добре, господине — примири се Брадли. Погледна екрана. — Доктор Кейси, защо показва, че сме в Далас?
Кейси бързо погледна екрана. Беше шокиран.
— Дребно копеленце, хвана ме! — възкликна развеселеният Кейси.
Мъж с нашивки на първи офицер заслиза по стълбите, понесъл огромен кашон, последван от капитана, който също носеше кашон.
— Това са деликатни неща — излая Кейси. — Да внимавате.
— Разбира се, господине — отвърнаха в един глас двамата и се насочиха към единия „Юкон“. Брадли пристъпи към по-близкия и отвори вратата.
— Откъде се сдоби с каубойските дрешки? — полюбопитства Кастило.
— Ти май не си обърнал никакво внимание, когато са те учили, че трябва да се слееш с местното население. Това е Тексас, нали? Далас поне е в Тексас, ако може да се вярва на пехотинчето.
Кастило се разсмя.
— Здрасти и на теб — обади се Кейси, когато забеляза Светлана.
— Много ми харесва каубойският ви костюм — заяви тя. — Карлос, искам и аз такъв.
— Алойшъс, това е Сюзън Барлоу — представи я Кастило. — А това е брат й Том.
— Не говориш като жителка на Тексас — засече я Кейси. — Но след като си такава красавица, можеш да говориш както пожелаеш.
— Баба е вкъщи, приготвя обяд — обясни Чарли.
— Баба ти ли?
— Имахме нужда от помощ — сви рамене Кастило.
— Ето ме, тук съм — наежи се Кейси. — Да свалим и другите боклуци от самолета.
„Боклуците“ напълниха и двата „Юкон“-а.
Приблизително час след като кацна, „Гълфстрийм“-ът на Кейси отново излетя.
— В най-скоро време ще ни трябват два големи, ама много големи монитора — заяви Кейси. — Най-добре да са три. Още по-добре, четири. Стига морската пехота да не скапе нещата още преди да ги извади от кашоните.
Кимна към Брадли, който бе наполовина скрит в един от кашоните, натрупани в библиотеката.
— Не се притеснявайте, господине. Знам колко са крехки вакуумните тръби.
— Вакуумни тръби ли? — попита удивеният Кейси, след това се усети. — Пехотинчето пак ме спипа.
— Така излиза — обади се Березовски.
— Внимавай, Том, може да реша, че не те харесвам, а дори не знам кой си.
— Кажи ми какви монитори искаш и ще отида до града да купя — предложи Кастило. — През това време Дейвидсън ще ти разкаже кой е Том и останалите подробности.
— Върви в „Рейдио Шак“ и купи поялници и други инструменти. Моите са в кухнята. Купи най-хубавите монитори, които имат. Остава да започна да оправям и монитори освен всичко, което ме чака.
Посегна към портфейла си.
— Чакай да ти дам кредитната си карта.
— Имам си кредитна карта. Благотворителен фонд „Лоримър“ плаща.
Кастило бе на вратата, когато се сети, че ако използва своята кредитна карта, ФБР веднага ще разберат къде се намира.
Баба му, Естела и Светлана чистеха кухнята, когато той влезе.
— Бабче, трябва да дойдеш с мен до града, за да купим някои неща. Вземи си и кредитната карта. После ще ти върна парите.
— Ти нямаш ли кредитна карта, Карлос? — сопна се възмутено тя.
— Имам, но ако я използвам, във ФБР ще разберат, че съм в Мидланд, а аз не искам да разбират.
Думите му никак не я притесниха.
— Тъкмо се канех да те попитам дали е безопасно Светлана да дойде в Мидланд.
Кастило я погледна.
— Защо искаш да отидеш, Свет?
Доня Алисия отговори вместо нея:
— Обещах да й покажа „Света Агнес“, където пееше в хора…
— Преди да пораснеш и да станеш безбожник — уточни Светлана.
— Иска да си купи дънки — продължи доня Алисия.
— Не съм нито безбожник, нито от римокатолическата църква — започна да се оправдава той.