— Не е ли малко старичък за подобни изцепки?
— Не бих казал. Шандор Тор ми каза, че Били Кочиан има две много добри приятелки във Виена. А ти знаеш на колко години е.
— Той е истинско вдъхновение за всички нас — призна Березовски.
В интернет провериха, че полет „434“ на „Ер Франс“, „Еърбъс“, който пътува без междинни спирки от Брюксел до Дар Ес Салаам, е кацнал навреме.
Следяха мониторите и обсъдиха как точно Кастило да представи на президента данните. Пищовлията обеща да подготви опростен вариант.
Зачакаха отново.
(Четири)
— Полковник Хамилтън иска да разговаря с подполковник Кастило, първо ниво на секретност — обяви знойният глас от радиостанцията. Кастило погледна мониторите. На единия се виждаше светла точка в Буджумбура, Бурунди. Беше изписана местната дата и време. Сега там бе 01:10 на 12 януари 2006.
Кастило включи на спикър.
— К. Г. Кастило.
— Свързвам ви с подполковник Кастило, полковник Хамилтън. Потвърждавам първо ниво на кодиране.
— Много благодаря — отвърна Хамилтън.
— Не е нужно да й благодарите, господине — обясни Чарли. — Тя е компютър.
— Известно ми е. Просто навик.
— Слушам ви, господине.
— Тук е един и десет, Кастило. Намирам се в хотел „Ла“ в Буджумбура.
Кастило погледна друг от мониторите. На него се виждаше триизмерният образ на хотела.
— Да, господине, знам.
— Във Вашингтон и по време на пътуването обсъдих различни въпроси с господин Деуит и трябва да призная, че съм впечатлен от него.
— Той е изключителен човек, господине.
— Сред нещата, които обсъждахме, бе подходът към операцията. Освен това разговарях и с полковник Торине, когато двамата с Деуит кацнахме на летище „Килиманджаро“. След това разговарях и с господин Левърет, когато пристигнахме в Буджумбура.
— Да, господине?
— Мислех, че сме се разбрали кой командва тази операция. Аз поемам командването. Полковник Торине ще се занимава с транспорта и логистиката извън Конго. В самото Конго господин Левърет и господин Деуит ще отговарят за превоза и безопасността, а аз ще се заема с разследването.
— Много практично решение на въпроса, господине.
— И аз така мисля. Снощи, когато си легнах, се разбрахме да си починем тази вечер. Полетът беше дълъг, минахме през един господ знае колко часови пояса…
— Шест, господине — уточни Кастило.
— Вътрешният ми часовник е напълно разбит. Мислех, че утре сутринта, както сме се разбрали, след като си отпочинем, ще планираме влизането в Конго. Събудих се преди петнайсет минути, Кастило. Не можах да спя и реших, че господин Левърет и господин Деуит имат същия проблем, затова реших да видя какво правят, и евентуално да избързаме с планирането.
— О-па — възкликна Джак Дейвидсън.
— Какво беше това, Кастило?
— Нищо, господине, един от хората ми е в стаята.
— Затова излязох от стаята си. Стресна ме мъж в облекло на местен жител — по-скоро липсата на облекло — седнал на стол срещу стаята ми. В скута си държеше „Узи“ — голямо, не от минитата, които господин Д’Алесандро бе така любезен да ни даде. Обърна се към мен на английски, знаеше ранга ми. Попита: „Мога ли да направя нещо за вас, полковник?“, при което аз отвърнах: „Какво правите пред вратата ми?“, а той заяви: „Чичко Рем нареди да ви пазя.“ Тогава разбрах, че е един от стрелците, затова го помолих да ме заведе в стаята на господин Левърет. Той отвърна: „Ще ви заведа, полковник, но чичко Рем не е в стаята си.“ — Полковник Хамилтън замълча. — Каква е тази работа, Кастило? Всички го наричат чичко Рем. Защо?
— Само приятелите му, господине.
— Попитах защо. Сам разбирате намека, нали?
— Да, господине. Мога единствено да ви кажа, че чичко Рем от книгите за деца е приятен възрастен господин, който разказва какви ли не истории, а господин Левърет напълно отговаря на това описание.
— Както и да е, Кастило, но да позволите на подчинените си, най-вече на включените в операция, да наричат офицер с името на герой от книгите е не само расистко, но и много странно. Не сте ли съгласен, подполковник Кастило?
Кастило не сдържа усмивката си.
— Не съм се замислял, господине. Ще разгледам въпроса…
— Подобно поведение не подобава на офицер и джентълмен, Кастило, и ти го знаеш.
— С цялото си уважение, господине, държа да ви кажа, че не съм съгласен. Господин Левърет е един от най-добрите офицери, с които съм служил.
— Ще ви кажа какво е направил.
Кастило погледна Дейвидсън и приятелят му се намръщи.
— Слушам ви, господине.
— Попитах стрелеца с „Узи“ — продължи Хамилтън: — „След като господин Левърет не е в стаята си, къде е?“. Той отговори „Двамата с Финеас, полковник, прескочиха оградата.“ След това ми подаде писмо. „Чичко Рем нареди да ви го дам на сутринта, полковник. Но предполагам, че лошо няма да ви го дам още сега.“