— Той нали не беше женен?
— Не е. Това какво общо има, Дон Жуан?
Кастило разбра закачката, усмихна се и се престори, че не е чул. Вместо това каза:
— До скоро, Джейк. Много е важно да стигнем до Рейн-Майн.
— Подполковник, сто пъти съм ти казал, че Рейн-Майн е спомен от младостта ти. Ще накарам Спаркман да подготви летателния план до „Флугхафен Франкфурт на Майн“.
— Съжалявам, че стана така, Джейк.
— Карай — отвърна Торине и затвори.
Капитан Ричард М. Спаркман от американските Военновъздушни сили бе най-новото попълнение към Звеното за организационен анализ. След като бе летял пет години на „AC-130H Спектър“, бе прехвърлен в президентската въздушна група, базирана във военновъздушна база „Андрюс“ в Мериленд.
Шефовете му от Пентагона, не от летище „Хърлбърт“, дома на командването на американските Военновъздушни Специални операции, бяха решили, че е крайно време да го спасят от строгите порядки в Специални операции и да го върнат в истинските Военновъздушни сили. Все пак той бе завършил военна академия и го очакваше блестящо бъдеще.
Бе решено, че да превозва важни особи — висши военни и високопоставени служители на правителството — на „C-20“ (военното название на „Гълфстрийм III“), щеше да му осигури по-голям опит и да му помогне да забрави нежеланите неща, които бе научил и вършил в Специални операции.
Когато бе попитал, доста колебливо, дали има право на избор, любезно му отвърнаха, че няма, и го посъветваха, че в най-скоро време ще бъде безкрайно благодарен за онова, което са направили за него.
Скоро след това той започна сериозно да се замисля дали да не напусне — седеше в дясната седалка на „Гълфстрийм III“ и возеше заместник-секретаря на господ знае кой департамент, а това бе много далече от представата му за светло бъдеще — и точно тогава се натъкна на полковник Джейк Торине.
Торине бе нещо като легенда в Специални операции. Спаркман бе летял на неговия „Спектър“ по време на тайна мисия, която Торине провеждаше в Централна Америка, и го уважаваше неимоверно много. Така че, щом се натъкна на Торине отново, той му се оплака и му съобщи, че има намерение да се прехвърли в гражданската авиация.
— Ако ще бъда нещо като такси, поне да изкарвам прилични пари.
Торине го бе посъветвал да не прави подобно нещо.
Спаркман послуша съвета му и много скоро след това се озова на дясната седалка на „Гълфстрийм V“, който „принадлежеше“ на директора на Националното разузнаване Чарлс У. Монтвейл, макар да не го познаваше лично.
Спаркман бе чул, че когато по-късно на Торине му възложили командването на „Локхийд Мартин C-5B Галакси“, той бил точно толкова въодушевен, колкото и Спаркман, когато му наредиха да остави „AC-130H“ и да седне на дясната седалка на „Гълфстрийм“, въпреки че Торине бе получил чин полковник заедно с преместването.
Спаркман разбираше как се чувства, след като знаеше какво му се налага да изостави.
Не бе тайна, че Торине отговаряше за военновъздушните операции на Делта Форс и секретните Грей Фокс. Също така не бе тайна, че „C-22“, военновъздушната модификация на „Боинг 272“, е прибран в строго охраняван хангар във военновъздушна база „Поуп“, близо до Форт Браг, Северна Каролина. Този самолет бе претърпял нечувани модификации; говореше се, че има двойно по-голям обсег от стандартния „727“, че може да презарежда във въздуха, а пътническата кабина е пригодена така, че да се разхерметизира на десет хиляди метра, така че Делта Форс и Грей фокс да скачат незабелязани.
Освен това се говореше, че за два часа, така нареченият „Делта Форс 727“, може да бъде пребоядисан в цветовете на която и да е авиокомпания в света.
Спаркман реши, че това е малко прекалено — пребоядисване за два часа? — но тъй като никога не бе виждал самолета, не бе сигурен в нищо във връзка с него, освен във факта, че „Делта Форс 727“ съществува.
Вярваше в друга история, която се разказваше: че Торине е използвал същия самолет в секретна операция с друг „727“, откраднат от ислямски фанатици, които възнамерявали да покажат неодобрението си към всичко американско, като блъснат самолета в „Либърти Бел“ във Филаделфия.
Спаркман знаеше някои неща. Бе втори пилот по време на организираната набързо мисия, която трябваше да отведе заместник-началника на щаба на Военновъздушните сили във военновъздушната база „Макдил“ в Тампа.