Выбрать главу

— Писмо ли, господине? Какво пишеше в писмото?

— Ще ти го прочета — заяви полковник Хамилтън. — Цитирам: „Скъпи полковник Хамилтън. Двамата с Финеас решихме да проведем разузнавателна акция в пограничния район преди планираното навлизане. Тъй като бяхте прекалено уморен, а сме сигурни, че ще се съгласите, че планът ни е добър, решихме да не ви събуждаме. Ще се върнем след четирийсет и осем часа. С уважение, Колин Левърет.“ Край на цитата. Какво ще кажеш за това, Кастило?

— Какво да кажа, господине?

— Това е грубо неподчинение на издадена заповед.

— Господине, вие наредихте ли на господин Левърет и на господин Деуит да не провеждат разузнавателна акция в пограничния район?

— Мислех, че се подразбира. Вече ви казах.

— Ако съдя по писмото на господин Левърет, господине, бих казал, че той не е подразбрал същото, което и вие. Той никога не би си позволил да не се подчини на заповед, господине. — „Освен, когато прецени, че постъпва правилно.“ — Господине, защо не поговорите с господин Левърет, когато двамата с господин Деуит се върнат?

— Да сте наясно, Кастило — заяви полковник Хамилтън, — че ще им смъкна нашивките, когато се върнат. Ще ме запомнят за цял живот.

„По-скоро за цели две секунди.“

„Чичко Рем и Финеас Деуит са преживели гнева на Брус Дж. Макнаб, а държа да ви кажа, полковник Хамилтън, че вие изобщо не сте от същата лига.“

— Господине, наясно съм, че не бива да го казвам, но с цялото си уважение предлагам да не ги наказвате. Каквото са направили, са го направили за добро.

— Ще се занимая с тях, Кастило, когато се върнат.

— Добре, господине. Благодаря ви, господине.

— Полковник Дж. Портър Хамилтън. Моля, прекъснете връзката.

— Мога ли да направя още нещо за вас, полковник? — предложи знойният глас.

— Ъъъ, не — изломоти Хамилтън, очевидно обзет от неудобство, след това добави: — Това е всичко, благодаря.

Кастило погледна Дейвидсън.

— Е, подполковник Кастило, май ни остава единствено да чакаме, за да разберем какво ще стане. Никак няма да се учудя, ако полковник Хамилтън пренебрегне съвета ти да не наказва чичко Рем и Финеас. Ще им прочете по една лекция и сигурно ще ги докара до сълзи. Но поне опита.

(Пет)

02:00, 12 януари 2006

— Ото Гьорнер търси подполковник Кастило, прехвърляне на данни, не е кодирано — обяви знойният глас.

Дейвидсън натисна съответното копче.

— Джон Дейвидсън. Подполковник Кастило ще бъде на разположение след пет минути.

— Един момент, сержант Дейвидсън — помоли гласът и двайсет секунди по-късно добави: — Започва прехвърляне на некодирани данни. Моля ви, предайте ги на подполковник Кастило, когато дойде.

Дейвидсън още не се бе обърнал към принтера, когато той забръмча и прехвърлянето на данните започна, а гласът — Дейвидсън го наричаше „секси Сюзън“ — обяви:

— Завършено прехвърлянето на некодирани данни.

Трийсет секунди по-късно, от принтера излезе напечатан лист.

Дейвидсън го прочете и забарабани по клавиатурата.

Мониторът към принтера показа онова, което той бе написал. „Преведи от немски на английски.“

Преводът започна да излиза на монитора към принтера.

Дейвидсън го прегледа, направи няколко поправки — електронният преводач на Кейси беше добър, но не съвършен — след това написа: „Прибери във файл под името «Гьорнер», 02:03, 12 януари, принтирани три копия.“

Принтерът направи три копия.

Дейвидсън прибра отделно немския оригинал и превода, след това въздъхна.

— Извинявай, Казанова, дългът зове.

След тези думи излезе от библиотеката.

Светлана отвори след второто почукване.

— Спи — обяви тя.

Дейвидсън подаде документите.

— Йети, трябва да го види.

Тя взе листата, излезе в коридора, където бе достатъчно светло, за да ги прочете, огледа внимателно и двата текста и въздъхна.

— Дмитрий се страхуваше, че може да се случи нещо подобно. Ще събудя Карлос.

Дейвидсън се върна в библиотеката.

Кастило, облякъл халата си от „Уест Пойнт“, влезе почти веднага след него.

— Дяволите да го вземат този Едгар Дешамп!

— Не си особено изненадан, Чарли.

— Вкиснат е най-точната дума. Вкиснат съм заради Дешамп и задето не предвидих, че ще се случи.

Дмитрий и Светлана влязоха в библиотеката. Березовски бе в хавлиен халат.

— Погледни новините — посочи Чарли към листовете.