— Светлана вече ми каза — отвърна руснакът.
— Прочети го — настоя Кастило, — след това ми кажи какво мислиш, ако обичаш.
Березовски взе едно от копията с превод и се зачете.
ТАГЕС ЦАЙТУНГ, ВИЕНА
09:00, 12 ЯНУАРИ
НЕЗАБАВНО ПРЕДАЙТЕ НА ВСИЧКИ ИЗДАНИЯ НА „ТАГЕС ЦАЙТУНГ“
ОТ УИЛЯМ ДУСЕ
ЖУРНАЛИСТ, „ТАГЕС ЦАЙТУНГ“, ВИЕНА
ТЯЛОТО НА КИРИЛ ДЕМИДОВ, КУЛТУРЕН АТАШЕ В РУСКОТО ПОСОЛСТВО БЕ ОТКРИТО РАНО ТАЗИ СУТРИН В ТАКСИ БЛИЗО ДО АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО, НА „БОЛТСМАНГАСЕ“ 16. ОЧЕВИДНО ЖЕРТВАТА Е БИЛА УДУШЕНА.
ТЯЛОТО НА ГОСПОДИН ДЕМИДОВ БЕ ОТКРИТО ОТ АМЕРИКАНСКИ МОРСКИ ПЕХОТИНЕЦ, ОХРАНА КЪМ ПОСОЛСТВОТО, КОГАТО Е ЗАПОЧВАЛ РАБОТНИЯ СИ ДЕН.
„СТОРИ МИ СЕ СТРАННО, ЧЕ ИМА СЕДНАЛ ЧОВЕК НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА, СЛЕД КАТО ШОФЬОРЪТ ГО НЯМА, ЗАТОВА ПОГЛЕДНАХ И КОГАТО ВИДЯХ ЖЕРТВАТА, ВЛЯЗОХ В ПОСОЛСТВОТО И ПОЗВЪНИХ НА ЧЕНГЕТАТА“, СЪОБЩАВА В ДОКЛАДА СИ СЕРЖАНТ ДЖЕЙМС Л. ХАНРАХАН, ПРЕДИ ИНТЕРВЮТО ДА БЪДЕ ПРЕКЪСНАТО ОТ СЛУЖИТЕЛ НА ПОСОЛСТВОТО, КОЙТО ОТВЕДЕ СЕРЖАНТ ХАНРАХАН И ЗАЯВИ, ЧЕ АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО НЯМА ДА КОМЕНТИРА СЛУЧАЯ.
ТЯЛОТО НА ГОСПОДИН ДЕМИДОВ БЕ ВСЕ ОЩЕ НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА НА ТАКСИТО, КОГАТО РЕПОРТЕРЪТ ПРИСТИГНА МАЛКО ПРЕДИ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РУСКОТО ПОСОЛСТВО, КОИТО ОБЯВИХА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИМУНИТЕТ И ПРЕМЕСТИХА ТЯЛОТО НА НЕИЗВЕСТНО МЯСТО С ЛИНЕЙКА.
ОТ ВИЕНСКАТА ПОЛИЦИЯ СЪОБЩАВАТ, ЧЕ ТАКСИТО Е БИЛО ОТКРАДНАТО ОТ ГАРАЖА РАНО ПРЕДИШНАТА ВЕЧЕР И ПОЛИЦИЯТА Е БИЛА УВЕДОМЕНА. БЕ СЪОБЩЕНО, ЧЕ НА ТЯЛОТО НА ГОСПОДИН ДЕМИДОВ Е БИЛА ОТКРИТА „МЕТАЛНА ПРИМКА“, С КОЯТО ВЕРОЯТНО Е БИЛ УДУШЕН.
ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ГОСПОДИН ДЕМИДОВ Е БИЛ В МУЗЕЙ „КУНСТИСТОРИШЕ“, КЪДЕТО Е БИЛА ЗАКРИТА ИЗЛОЖБАТА НА ВОСЪЧНАТА СТАТУЯ НА ЦАР ПЕТЪР ПЪРВИ, ИЗРАБОТЕНА ОТ БАРТОЛОМЕО РАСТРЕЛИ, ИЗПРАТЕНА ОТ „ЕРМИТАЖ“ В САНКТ ПЕТЕРБУРГ.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
— Ще се опитам да позная, Дмитрий — заговори Кастило. — Демидов е бил резидентът за Виена, нали?
Березовски кимна.
— Кой ни го изпраща? Дарби ли? — полюбопитства Чарли.
— Ото Гьорнер — отвърна Дейвидсън.
— Да видим тогава какво друго знае Ото. Може да се окаже, че Едгар е невинен. Демидов може да е бил убит от ревнив любовник хомосексуалист. Напоследък има доста такива случаи.
Дейвидсън се изсмя.
Кастило пристъпи към радиото.
— К. Г. Кастило. Ото Гьорнер. Първо ниво на кодиране.
— Един момент, подполковник. Ще се опитам да ви свържа.
— Йети, тя говори като теб. Забелязала ли си? — попита Дейвидсън. — Започнах да я наричам „секси Сюзън“.
Светлана му показа среден пръст.
— Какви ги вършиш посред нощ, Карл? — прозвуча гласът на Ото Гьорнер по спикъра.
— Чета вестник. Какво друго ще ми кажеш?
— Току-що разговарях по телефона с Вили Дусе. Има още две незначителни подробности, които едва ли означават нещо.
— Казвай, Ото.
— Неназован източник от полицията във Виена, чието име Вили винаги изписва правилно, е казал, че докато са чакали тежкарите от полицията и руснаците да се появят, е забелязал, че лицето на жертвата не е разкривено и посиняло, както обикновено става в случаите на душене, а така наречената „метална примка“ не се е била вгнездила във врата на жертвата, просто е висяла свободно. Забелязал е обаче, че на врата има следа, точно под ухото, вероятно от убождане с игла. Вили мисли, че е много възможно смъртта да е причинена по друг начин. Никога няма да разберем, тъй като аутопсията ще бъде извършена в Москва.
— Много интересно. От полицията имат ли представа кой е причинил подобно нещо на господин Демидов?
— Не и според Вили. На Вили са му казали, че в таксито не е имало абсолютно никакви отпечатъци, следователно убийството е било извършено от човек, който отлично е знаел какво прави.
— Това ли е всичко? Коя е втората незначителна подробност?
— Нещо дребно, което едва ли има някакво значение. Докато полицейската платформа качвала таксито, приятелят на Вили забелязал визитка на тротоара. Може някой просто да я е изпуснал, но е възможно да се е намирала в таксито и да е паднала, докато полицаите са вадели трупа.
— Чия е визитката?
— На американски дипломат, жена, Елинор Дилуърт. Тя е консул.
— Обичам хората, които имат зъб на някого и не забравят обидата — възкликна Дейвидсън.
— По дяволите! — възкликна Кастило.
— Името говори ли ти нещо, Карл? — попита Гьорнер.
Кастило не отговори.
— Ото, много те моля, прати ми всичко, което Дусе открие.
— Разбира се, Карл.
— Дарби знае ли?
— Показах му го, когато дойде. Той почти приключи и се кани да замине за Будапеща.