— К. Г. Кастило.
— Всичко е наред, миличка — долетя гласът на Левърет. — Ще говоря с него.
— Продължавайте, господа — подкани ги секси Сюзън.
— Вардиш радиото посред нощ, а, подполковник? Какво ти е направила? Да не би вече да те изрита от леглото?
— Доколкото разбрах, вече си успял да вкиснеш полковник Хамилтън. Сигурен ли си, че искаш да продължиш, господин Левърет?
— Не.
— Не очаквах да се чуем още поне двайсет и четири часа.
— Както вече обясних на полковник Хамилтън, господине, когато кажа четирийсет и осем часа, определям най-дългото време, което можем да отсъстваме.
— Той с теб ли е?
— Добро утро, подполковник Кастило — поздрави Хамилтън.
— Добро утро, господине.
— Господин Левърет ме увери, че незначителният ни проблем се е дължал на грешка в комуникацията.
— Сигурен бях, че става въпрос за нещо такова, господине.
— Част от новините са добри, подполковник, част са лоши — започна да обяснява Левърет.
— Казвай първо добрите. Току-що научих други лоши.
— Докато говорим, Финеас откарва автомобилите и дванайсет стрелци през моста. Напипахме неколцина конгоанци, които са готови да ни помогнат да съберем дребни животни за зоопарка във Файетвил, затова получиха добри пари.
— Само дванайсет стрелци?
— Ще обясня, когато стигна до лошите новини. Същите тези конгоански длъжностни лица бяха така любезни да ни дадат назаем моторни лодки — не са лоши, мотори „Ямаха“ от по сто и петдесет коня; казаха, че ги били откраднали от Обединените нации — на цена, която е само четири или пет пъти от истинската им стойност, въпреки че сме насред джунглата. Показаха ни и място, където да скрием лодките, докато тръгнем да напускаме Конго. Имам намерение да използвам четирима от стрелците за охрана на флотилията, докато останалите от нас ловят папагали…
— Папагали ли?
— И всичко останало, на което се натъкнем. Да, папагали. Новите ни приятели са в търговията с диви животни. Предложиха ни всичко, което поискаме, включително и горили. Накрая се разбрахме за папагали.
— Конгоански африкански сив папагал — обади се Хамилтън. — Psittacus erithacus erithacus се смята за един от най-интелигентните. Във Вашингтон струват от хиляда долара до седем пъти повече.
— Както казах — продължи Левърет, — новите ни приятели незнайно как и защо са решили, че се опитваме да си уловим и да изнесем незаконно африкански сиви папагали. Казаха, че въпросните птици ги имало покрай река Нгаю, от двете страни на национален път 25. Освен това казаха — не съм сигурен дали да причисля това към добрите или лошите новини — че трябва много да внимаваме да не пресичаме 125-ти километър на път 25, защото там са арабите и гадната вода. Попитах ги какво търсят арабите в района, но те не знаеха; казаха, че сигурно бракониерстват и ловят слонове заради бивните, може дори да търгуват с роби, но истината била, че малцина, осмелили се да навлязат в този район, оставали живи. Телата на онези, които навлизали толкова дълбоко, така казаха новите ми приятели, често били откривани отстрани на път 25 чак до 120-ти километър на запад. Говорим за тела в множествено число, защото нито едно не е било погребано. По всичко изглежда, че някои мисионери — докато не ми казаха, нямах никаква представа, че имало мисионери конгоанци, чернокожи, които не са се изнесли, когато белгийци, германци и французи се разбягали и не пожелали да останат в рая на земята — се опитвали да погребат телата, но след това се разболявали и умирали от доста мъчителна смърт. Същото се случвало и с многобройните хищници, които си въобразявали, че ги очаква безплатен обяд край пътя.
— Господи! — ахна Кастило.
— Амин, братко. И за да приключа с лекцията по „Нешънъл Джиографик“ за очарователното Конго, в кристалночистите води на живописната река Нгаю в този участък няма риба. Навремето там ходели за риба, но сега май една по-голяма риба е избила останалата.
— Както сам разбираш, Кастило — заговори полковник Хамилтън, — всичко това събуди любопитството ми.
— Така че, щом се чуя с Деуит и разбера, че заедно със стрелците е от другата страна на границата, двамата с полковник Хамилтън отиваме при тях. След това, с единия пикап оставяме четирима стрелци при лодките, за да сме сигурни, че новите ни приятели няма да ги дадат на други ловци на папагали. Останалата част от научната ни експедиция ще пътува по път 25, на който излизаме в Кисангани до 120-ти километър. Там се разделяме на три групи. Полковник Хамилтън каза, че ще научи много от телата и при условие че новите ни приятели са казали истината за водата в Нгаю. Останалите двама ще проучат района отвъд 125-ти километър. Този път, Чарли, ще ти кажа след седемдесет и два часа и не очаквай да се чуем по-рано.