— Пак ще ти задам същия въпрос. Защо не вземеш и другия екип?
— Защото разчитам на инстинктите си, Чарли — колкото сме по-малко, толкова по-добре. Така има по-малък шанс да ни надушат.
— Ти решаваш, чичко Рем — примири се Кастило.
Хамилтън прочисти гърлото си.
— Мисля, че вече говорихме по въпроса за това неудачно обръщение, подполковник Кастило.
„Върви си го начукай, Хамилтън.“
— Така е, господине, говорихме. Няма да се повтори, господине.
— Чарли, не ни звъни. Ние ще се свържем с теб. Не искам някой местен изрод с „Калашников“ или картечница да се чуди на кого е сексапилният глас.
— Няма ли начин да се изключи звукът? — попита полковник Хамилтън.
— Невинаги се получава, господине. Пази си гърба, Колин.
„Разбира се, че звукът може да се изключи.“
„Чичко Рем ми подсказва, че не иска някой от стрелците да клечи със слушалки насред джунглата в очакване на обаждане, и по-важното е, че не искаше подполковник Кастило (скоро пенсиониран полковник) да му наднича над рамото и да го залива със съвети.“
„Чичко Рем ясно му казваше: «Отдръпни се, Чарли, остави ни да си вършим работата.»“
— Ще се чуем, когато се чуем, Чарли. Прекъсвам.
Кастило се обърна към Дейвидсън.
— Джак, има ли обратно броене?
— Седемдесет и два часа ли?
Кастило кимна.
— Включи го.
Дейвидсън забарабани по клавишите.
В горния край на всички монитори се изписа 72:00:00. Секунда по-късно се промени на 71:59:59.
(Шест)
Когато Кастило, по хавлиен халат, влезе в библиотеката и седна до масата, на мониторите пишеше 68:20:25 и времето продължаваше да намалява.
— Лес, ако успееш да намериш лаптопа ми — и лаптопа на Джак — в тази какофония, би ли сложил обратното броене и на тях?
— Да, господине.
Брадли бе дошъл в стаята му, за да съобщи, че Сузана Сиено искала да говори с него.
— К. Г. Кастило.
— Госпожо Сиено — обяви секси Сюзън, — свързвам ви с подполковник Кастило. Първо ниво на кодиране.
— Здрасти, Сузана. Как е температурата? Тук е десет над нулата.
— Светлана с теб ли е?
— Не. Искаш ли да я повикам?
— Не — отвърна рязко Сузана.
Докато Чарли се опитваше да си обясни какво става, три секунди по-късно секси Сюзън обяви:
— Прехвърлянето на некодирани данни завършено.
Кастило пристъпи към принтера и посегна към листа.
— Току-що доставиха днешния вестник — обясни Сузана Сиено. — Прочети го. Има и още. Алфредо е разбрал към полунощ и работи по въпроса оттогава. Току-що дойде.
Кастило погледна единия екран. Очевидно двамата му сътрудници бяха в Нуестра Пакеня Каза в кънтри клуб „Майерлинг“ в „Пилар“.
На разпечатката, която държеше, се виждаше сканираната първа страница на „Буенос Айрес Хералд“.
Офицери от Националната жандармерия са открили малко преди полунощ телата на двама руски дипломати, по-късно идентифицирани като Лаврентий Тарасов и Евгени Алексеев, в автомобил на руското посолство, паркиран на два километра от входа на летището.
Според говорител на руското посолство, Тарасов — търговски аташе в руското посолство в Асунсион, Парагвай — очевидно е откарвал Алексеев на летището, където Алексеев е имал резервация за полет на „Луфтханза“ до Франкфурт, Германия. И двамата са били в Аржентина на дипломатическа конференция.
Комендант Лиъм Дъфи от жандармерията, първият висш служител, пристигнал на местопрестъплението, сподели пред „Хералд“, че „ще бъде проведено пълно разследване“, тъй като очевидно става въпрос за сгрешена самоличност и дипломатите очевидно са били сбъркани за наркодилъри.
„От състоянието на труповете — твърди Дъфи — става ясно, че са били застреляни с пушка, след като и на двамата са били нанесени рани с малокалибрени оръжия, вероятно .22 в коленете и областта на гениталиите. Подобни рани са изключително болезнени, но рядко смъртоносни и са запазена марка на наркобароните, когато искат да накарат техен човек да проговори.“
Убийствата напомнят за все още неразрешеното убийство на американския дипломат Дж. Уинслоу Мастърсън, който бе открит застрелян на авенида „Томас Едисън“ в края на юли миналата година.
Комендант Дъфи каза, че разследването едва ли ще бъде по-успешно от разследването на смъртта на Мастърсън.
„Безименните, безлики плъхове, които се занимават с наркотици, отново ще се покрият в каналите и само с много късмет ще успеем да ги извадим на светло, за да си получат заслуженото“, каза Дъфи.