— Един момент, ако обичате — помоли секси Сюзън.
Пръстите на Дейвидсън пробягнаха по клавиатурата.
Образите на екраните се промениха. Сега се виждаше триизмерна картина на терминала на международно летище „Килиманджаро“ в Танзания. В горния край на екрана затрепка светлинка и след миг се изписа местното време: 17:01, 13 януари 2006.
— Задръж този образ, Джак — помоли Кастило. — Да видим Конго.
— Свързвам ви с полковник Торине, подполковник. Първо ниво на секретност.
— Какво става, Чарли? — попита Джак Торине.
— Чакай малко, Джейк — помоли Кастило.
На екрана се появи последното известно местоположение на 5 — Левърет, К. и 6 — Деуит, Ф. Вече бяха в Конго, на осемдесет и няколко километра североизточно от Кисангани. Символите им почти се припокриваха, което означаваше или че са заедно, или в същия район, или съвсем близо един до друг.
— На това му се вика точност — въздъхна Чарли.
— Повече не може — отвърна Дейвидсън. — Не мога да доближа повече. Пуснали са радиото колкото компютърът ни да ги засече с джипиеса.
Пръстите на Кастило пробягнаха по клавиатурата на лаптопа.
— Джейк, мога да ти кажа последното известно местоположение на чичко Рем. В Конго е.
— Той нали каза, че отива там. Нещо по-точно? Конго е доста просторна страна, Чарли.
— Имаш ли молив, за да запишеш координатите?
— Фонд „Лоримър“ ми купи най-новия излязъл на пазара лаптоп, преди да тръгнем. Реших, че може да ми бъде от полза.
Кастило прочете данните от екрана.
— Едно цяло нула шест северна ширина; двайсет и пет цяло и девет източна дължина. Това е на осемдесет и няколко километра на североизток от Кисангани.
— Повтори отново координатите. Ама бавно.
Кастило ги повтори, този път по-бавно.
— Записах. Откъде разбра?
— Ние от армията се опитваме да сме добре запознати с всичко — отвърна Кастило. — Според мен мястото, което ни интересува, е на още петдесет или шейсет километра на север от последното известно местоположение на чичко Рем.
— Така става — отвърна замислено Торине.
— Възможно е, повтарям, възможно е да получим новото им местонахождение и си мислех, че докато чакаме, може да поговорим какво да правим, ако се окаже, че мястото е точно това, което мислим, че е.
— Както обикновено, Военновъздушните сили са на крачка пред теб. Възможностите са няколко. Можем или да избомбим мястото с „B-1“, или да оставим чичко Рем да реши въпроса, като метне копие и ги порази фатално.
— Ето с какво си се занимавал.
— Ако трябваше да определиш местоположението на завода, Чарли, наистина ли мислиш, че целта е в радиус петдесет или шейсет километра от чичко Рем?
— По-спокойно щеше да ми бъде, ако кажех седемдесет и пет километра, но може и да понамалим. Не по-далече е от десет километра от път 25 и на също толкова от река Нгаю.
— Така доста стесняваме обхвата. Ще поработя над този вариант. Дай ми час, Чарли, и ще ти изпратя мъдрите си мисли.
(Девет)
Два часа и трийсет и две минути изминаха, преди секси Сюзън да обяви, че полковник Торине иска да разговаря с подполковник Кастило, а когато Кастило пристъпи към радиото, тя обяви:
— Започвам прехвърляне на данни. Кодиране едно-D.
След малко принтерът започна да изкарва листове един след друг. Четири минути по-късно спря ненадейно и секси Сюзън предупреди:
— Неуспешно прехвърляне на файла към принтера. Недостатъчно хартия в принтера или изчерпан тонер. Предаването на данни ще продължи след малко. Проверете дали принтерът е зареден с хартия, проверете тонера, след което натиснете „ПРИНТИРАНЕ“.
Отне им още седем минути.
След още пет гласът на секси Сюзън отново прозвуча:
— Прехвърляне на данни, кодиране едно-D към принтера завършено.
Светлана помогна на Кастило да подреди отпечатаните листове. Едва сега той забеляза, че обратното броене вече не включва секунди. Оставаха 37:16.
След като прегледа информацията, която Торине бе изпратил, той остана изумен за колко кратко време приятелят му бе обмислил всички възможности.
Имаше осем отделни „Предложение за операция в Конго, химически комплекс“. Веднага разбра, че всичките предвиждат намеса по въздух или с бомбардировач „B-1 Лансър“, или с изтребител „F-15E“, за които ще бъдат необходими въздушни танкери, където да презаредят, и два изтребителя бомбардировачи „F/A-18C“, които да излетят от самолетоносач или в Южния Атлантик, или в Индийския океан.
Имаше и девети доклад. „Предложение за операция: оценка на щетите след бомбардировката над химическия комплекс в Конго“. В него се предлагаше да се извърши сателитно наблюдение; снимки от „U-2“, безпилотен „Предитър“, връщане до мястото с бомбардировач или летателен съд за ниски височини или „тайно влизане в Конго на американски Военновъздушни сили или Специални части на американската армия, които да оценят терена“.