Президентът остави малко време на Кастило, за да осмисли думите му.
— Може да го е казал, защото се чувства унизен, че ФБР не може да открие нито теб, нито двамата руснаци, които си откраднал от ЦРУ.
Кастило мълчеше.
— Защо открадна предателите от ЦРУ, Чарли?
— Господине, никога не са били в ръцете на ЦРУ.
— Значи има още една страна на ужасията, която току-що чух.
— Точно така, господине.
— Ти каза ли на директора на Централното разузнаване, че отказваш да му предадеш откраднатите руснаци?
— Никого не съм крал, господине. Казах му, че руснаците не желаят да се предадат на ЦРУ.
— А казал ли си му, че в ЦРУ има много добри хора, или нещо подобно, които се опитват да не се удавят в море от леви бюрократи?
— Да, господине, това вече го казах.
— Какво правиш в Лас Вегас?
— Не съм в Лас Вегас, господине.
— Чарлс Монтвейл твърди, че си там.
— Посланик Монтвейл и преди е допускал грешки, господине.
— В момента, Чарли, изобщо не си в положение, когато можеш да си позволиш сарказъм.
— Така е, господине. Не исках да обидя никого. Просто съобщих факт. Извинете, господине.
Президентът въздъхна.
— Чарли, трябва да те попитам нещо. Ти ли уби, или организира убийството на руснака във Виена и представи нещата така, сякаш представителката на ЦРУ го е извършила?
— Научих за случилото се от вестника.
— Честно казано, не ми се вярва.
— Но е така, господине.
— Добре, Чарли. Извоювал си си правото да ми разкажеш твоята версия на невероятните неща, които ми разказаха. Въпросът е как да го направим. Ти къде си?
— В Тексас, господине.
— След около час заминавам за Филаделфия. Трябва да изнеса две речи. Едната е тази вечер, другата утре по обед. Ако ми дадеш по-точно място от „Тексас“, ще изпратя самолета си да те вземе. Мога да ти отделя половин час утре сутринта. Да кажем, в девет. В хотел „Фор Сийзънс“.
— Намирам се в Мидланд, Тексас, господине. В ранчото си.
— Там ли ще бъдеш, след като се пенсионираш?
— Възможно е, господине. Господине, не е нужно да изпращате самолет. Имам си.
— Трябва да ти задам следния въпрос. Нали не мислиш да се качиш на въпросния самолет и да изчезнеш нанякъде. Например в Аржентина?
— Не, господин президент. Ще се видим във Филаделфия утре сутринта.
— Още веднъж, просто за да докажа, че лоялността е още жива, ще се опитам да ти повярвам.
Чу се прищракване.
Кастило бе потънал в мисли и гледаше, без да каже и дума, слушалката.
— Подполковник — повика го гласът на секси Сюзън. — Подполковник…
— Време за пълна катастрофа — обяви Чарли пет минути по-късно. — Току-що обещах на президента да му докладвам утре в девет във Филаделфия. Освен това му казах къде съм.
— Най-важното е да изтръгнем Йети и Дмитрий от ръцете на ЦРУ.
Погледна Кейси.
— Алойшъс, трябва да те помоля за огромна услуга.
— Ще се погрижа за тях, Чарли.
— Трябва да ги откараш в Козумел.
— Ще се погрижа за тях, Чарли — повтори Кейси.
— Възможно по-бързо.
Кейси се обърна към радиото.
— Кейси. Елуд Дауд.
— Добър ден, господине — отговори почти веднага Дауд.
— Ела да ме вземеш на секундата.
— Разбрано, тръгвам, господине.
— Край на разговора. — Погледна Кастило. — Достатъчно бързо ли е, Чарли?
— Благодаря ти.
— Да дойда ли с теб, Карлос? — попита Дмитрий Березовски.
— Аз идвам с теб — заяви Светлана.
— Много благодаря, но няма да стане — отсече Кастило. — Първо, няма да допуснат нито един от двамата да припари до президента. Второ, не мога да ви вкарам при него, защото се предполага, че сте руски мошеници и крадци, на които няма да повярва нито Монтвейл, нито директорът на Централното разузнаване, които са убедени, че сте лъжци. Джак тръгва с вас — продължи Чарли. — Лес, искам да дойдеш с мен, ако и ти искаш. Ти също, Пищовлия. Лес ще се занимава с радиото, а Пищовлията ще обясни как е проследил парите, стига да успея да накарам президента да ни изслуша.
— Разбира се — кимна Юнг.
— Разбира се, господине — отвърна Брадли.
— Джак, щом има как — продължи Кастило, — свържи се с квартирата в „Пилар“. Някой да се обади на Александър и да му съобщи, че Дмитрий и Светлана се връщат в Козумел. Той знае как да ги върне в Аржентина тихо и безпроблемно.
— Дадено — съгласи се Дейвидсън. — Ти кога тръгваш?
— Трябва само да спра в Мидланд за гориво и да пусна летателен план. Да се грижиш за Макс.
Дмитрий повтори предложението си да тръгне с тях, докато си стискаха ръцете в къщата, а Кастило повтори причината, поради която няма да стане.