— Мислиш ли, че полковникът може да представи нещо на президента?
— Да, господине, може.
— Би ли го повикал, ако обичаш?
— Почакай.
— Кой е този полковник? — попита Монтвейл.
— Полковник Дж. Портър Хамилтън от Армейски медицински проучвания във Форт Детрик — отвърна Кастило. — Говори ли ви нещо?
— На мен не — отвърна президентът. — Кой е той?
— Най-видният експерт по химически и биологически оръжия — уточни директорът на Централното разузнаване.
— И ти си го изпратил в Конго? — ахна Монтвейл. — Наистина си луд, Кастило.
— Чарлс, върви да си налееш чаша кафе — нареди президентът.
— Какво казахте, господин президент?
— Върни се след десет минути, само ако си със затворена уста.
Монтвейл не знаеше какво да направи. Поколеба се, след това реши да изчака, когато чу нов глас от спикъра.
— Подполковник Кастило? — обади се полковник Хамилтън.
— Да, господине.
— Ако приказките ви, че сте с президента, е поредната проява на откачения ви хумор…
— Говори президентът на Съединените щати, полковник. Току-що ми казаха, че сте най-видният ни експерт по химически и биологически оръжия. — Думите му прозвучаха като въпрос.
— Добър ден, господин президент. Да, господине. Някои са го казвали.
— Полковник, натъкнахте ли се на доказателство, че там има лаборатория или фабрика…
— Господин президент — прекъсна го Хамилтън и превзетият му глас зазвуча изключително сериозно, — положението тук е много по-опасно, отколкото каза полковник Березовски.
— Полковник Берез… да не би да говориш за руснаците?
— Да, господине. Онова, което открих, е много по-зле, отколкото казваше полковник Березовски. Господин президент, не съм религиозен, но онова, което видях по време на напълно елементарно проучване, е истински ад пред очите на господ.
— Имате ли доказателство, полковник? — попита тихо президентът.
— Да, господине. Първите мостри ще бъдат изпратени по „Еър Танзания“ веднага щом местните направят клетка за папагалите.
— Моля?
— Ние — трябва да кажа господин Левърет, господине, който е известен като чичко Рем и е истински гений, когато се налага да заблудим противника — сме си избрали прикритие като контрабандисти на африкански сиви папагали. Той е напълно сигурен, а аз съм убеден, че е прав, че когато прекараме първите петдесет папагала по-късно днес, никой няма да претърсва клетките, докато минават през границата.
— А в Танзания какво ще стане?
— Тъкмо се канех да предложа на подполковник Кастило, господин президент, който ръководи тактическата част от операция „Риба“, да провери дали няма начин да изпрати друг самолет на „Килиманджаро“, за да вземе клетката. Или изтребител на Военновъздушните сили от някой самолетоносач. Така мострите ще стигнат до Форт Детрик много по-бързо, отколкото на борда на нашия самолет, а така и ние ще разполагаме със самолет. Опитвам се да измисля начин да превозя някои от човешките трупове до Форт Детрик, за да бъде направена пълна аутопсия. Първият проблем е как да ги пренесем в Танзания, без да заразим хора и фауна по пътя. Не можем да ги скрием в клетките на папагалите.
Президентът погледна угрижено присъстващите, най-вече директора на Централното разузнаване и директора на Националното разузнаване. Тъй като те мълчаха, Кастило забеляза, че угриженият поглед на президента се превърна в яростен.
— Полковник, моля ви обмислете добре отговора си, преди да кажете каквото и да било. По ваша преценка, трябва ли лабораторията — завод, консервна фабрика, както и да го наричате — да бъде разрушен?
Полковник Хамилтън изобщо не се нуждаеше от време, за да мисли.
— Господин президент, тук съществува голяма и добре оборудвана лаборатория и още по-голям завод. Препоръчвам незабавно разрушаване и на двете. Повтарям, господине, и на двете. Не мога да повярвам, че нещата все още не са излезли от контрол. Ако това се случи, господин президент, ще бъде стократно, не, хилядократно по-зле от Чернобил. Живите организми са много по-опасни от радиацията.
— Полковник, ще разговаряме отново в най-скоро време. Много ви благодаря.
— За мен беше чест да разговарям с вас, господин президент.
— Чичко Рем — обади се Кастило, — предай мострите, подготвени от полковника, на Джейк колкото е възможно по-скоро.
— Слушам, господине.
— Край на връзката.
— Подполковник Кастило — започна президентът. — От ваше… по тона ти разбирам, че все още смяташ, че отговаряш за тази операция… Как я нарече Хамилтън? „Операция «Риба».“
— Да, господине.
— Само че няма да стане. Ти си прекалено опасен човек. Твърде много хора са се наежили срещу теб, а някои дори са се обърнали към пресата. Не мога да го позволя. Разбираш ли ме, подполковник?