— Да, господине.
— Освободен си от длъжността ръководител на Звеното за организационен анализ. Замини някъде, където никой не може да те открие, и не се появявай до церемонията по пенсионирането. Разбрахме ли се?
„Всичко е ясно, господине.“
„Значи това е последната ви дума…“
На Кастило му трябваха няколко секунди, за да отговори.
— Да, господине.
— След церемонията по пенсионирането, надявам се да изчезнеш и никой повече да не чува за теб. Разбрахме ли се?
— Да, господине. Мислех да се науча да играя поло. Може би голф.
— Същото важи и за останалите от Звеното за организационен анализ. Разбрахме ли се?
— Да, господине.
— Нямам представа колко са ти останали от шейсетте милиона, но би трябвало да са достатъчни, за да се плати на всички. Ако не са, свържи се с мен и ще измислим нещо.
— Добре, господине.
— След като се разбираме толкова добре, подполковник, преди да изчезнеш, мисля, че имаш право да чуеш следното.
— Кое, господине?
— Господин секретар на отбраната, нареждам ви да направите необходимото, за да получите мострите на полковник Хамилтън от мястото, което посочи подполковник Кастило, и да бъдат предадени на Медицински проучвания във Форт Детрик възможно най-скоро.
— Господин президент — прекъсна го Кохън. — Не можете просто така да изпратите бойни самолети…
— И до вас ще стигна, госпожо секретар. Сега издавам заповед, не ви питам за съвет.
Тя понечи да каже нещо, но размисли.
— Струва ми се, че сме затънали, защото се вслушвах в прекалено много съвети — продължи президентът. — Освен това, господин секретар на отбраната, ще предприемете незабавни мерки да унищожите онзи ад.
— Господине, полковник Торине е предложил начини на действие — обади се Кастило.
— Предай ги на секретаря, ако обичаш — реши президентът. — Сигурен съм, че ще му бъдат от полза за плана, който ще изготви и искам да ми бъде предаден незабавно.
Кохън отново се опита да се намеси.
— Господин президент, нали не мислите, че…
— А вие, госпожо секретар — прекъсна я президентът, — се връщате във Вашингтон, където ще повикате посланика на Демократична република Конго в кабинета си. Ще му кажете, че без знанието и одобрението на правителството му това — как се изрази Хамилтън…
— „Истински ад пред очите на господ“, господине — напомни му Кастило и останалите в стаята го погледнаха злобно.
— Че този истински ад пред очите на господ е създаден на тяхна територия, но, той не трябва да се притеснява, защото американските му приятели ще го унищожат, без никой да разбере. Ако създава неприятности, задето наши самолети ще навлязат във въздушното му пространство — или каквото и да било друго — кажете му, че възможността е или да ликвидираме този ад, или да предадете информацията, с която разполагате, на Обединените нации. Натали, кажи: „Добре, господин президент“ или с огромно нежелание ще приема оставката ти, а след това ще повикам мръсника в Овалния кабинет и сам ще му кажа каквото трябва. Те много добре знаят, че заводът съществува. Някой добре се е облажил от подкупи.
След дълго мълчание държавният секретар отвърна:
— Добре, господин президент.
Президентът се обърна към Кастило.
— Дано това поне отчасти намали болката от уволнението, Чарли.
— Много, господине. Благодаря ви.
— Защо ми благодариш? Задето защитавам Съединените щати от всички врагове, чуждестранни и вътрешни ли? Нали това ми е работата?
— Така е, господине.
— Мога ли да направя нещо за теб, преди да изчезнеш от лицето на земята?
Кастило бе предвидил въпроса и бе готов с отговора.
— Да, господине, три неща.
Президентът махна с ръка, сякаш искаше да му каже: „Давай!“.
— Първо, господине, искам ефрейтор Брадли да бъде повишен в сержант от морската пехота. Той обича пехотата, но очевидно, след като го забърках в тази работа, не може да се върне. Ще трябва да бъде уволнен.
Президентът посочи секретаря на отбраната.
— Да се направи — нареди той и се обърна към Кастило. — Какво още?
— Искам Интерпол да престане да се занимава с Березовски и Алексеева. Те не са крали никакви пари. И трето, не искам нито аз, нито някой от хората, свързани с мен, да бъдат преследвани от ФБР или някоя друга разузнавателна агенция.
Президентът се обърна към директора на Централното разузнаване.
— Погрижи се. Тъй като руснаците не са се предали на ЦРУ, не искам ЦРУ по никакъв начин да ги преследва. Разбрахме ли се?