В квартирата в Александрия, Кастило затвори мобилния след разговора с Торине, пъхна телефона в джоба на панталоните и вдигна слушалката на обезопасения телефон на бюрото. Натисна копче в основата и се представи.
— К. Г. Кастило.
Бяха необходими секунда, може би две — не повече — за да задейства системата за разпознаване на гласа и да го свърже с Белия дом.
— Белият дом — долетя приятният глас на млада телефонистка. — Честита Коледа, подполковник Кастило.
— Честита Коледа и на вас. Бихте ли ме свързали с посланик Монтвейл по обезопасена линия, ако обичате.
По правило, хората с достъп до специалната телефонна централа на Белия дом трябваше да се обадят до шейсет секунди. Чарлс У. Монтвейл, бивш заместник държавен секретар, бивш секретар на финансите, бивш посланик в Европейския съюз, сега директор на американското Национално разузнаване, се обади след точно двайсет и седем секунди.
— Чарлс Монтвейл — представи се той. Гласът му бе дълбок, с изискан акцент, звучеше приятно.
— Весела Коледа, господин посланик. Търси ви подполковник Кастило — уведоми го телефонистката от Белия дом. — Линията е обезопасена.
Кастило забеляза, че посланикът не честити Коледа на телефонистката.
— Честита Коледа и весела Нова година, господин посланик — поздрави весело Кастило.
Посланикът не отговори подобаващо.
— Тъкмо се канех да ти звъня, Чарли.
— Телепатия, господине.
— Името Кул говори ли ти нещо, подполковник?
Тонът на Монтвейл и фактът, че се обърна към него с чина му, подсказа на Чарли, че посланикът е недоволен от него.
Но пък всяко правило си има изключения. Изключението бе, че директорът на Националното разузнаване властваше над цялата разузнавателна общност, освен над Звеното за организационен анализ, което отговаряше единствено пред главнокомандващия.
За посланик Монтвейл този факт бе колкото нелеп, толкова и неприемлив, — той така и не успя да привлече под крилото си Звеното, но поне си бе извоювал правото да бъде своевременно информиран за действията на Кастило.
От страна на Кастило това означаваше често да напомня на директора на Националното разузнаване огромната разлика между това да му казва какво възнамерява да прави и да иска от него разрешение и одобрение за действията си — дори за съвети.
— Не, господине, нищо не ми говори. Кой е той.
Последва мълчание, преди Монтвейл да отговори.
— Кул беше от дълбоко засекретените кадри на ЦРУ във Виена.
— Говорите в минало време.
— Преди около час ме информираха, че двамата със съпругата му вчера са били открити убити с гароти зад статуята на Йохан Щраус в Щадпарк във Виена.
— Знаят ли кой го е направил?
— Надявах се ти да дадеш някакво предположение. Спомням си, че имаш известен опит с хора, които си служат с гароти.
— Съжалявам, но никога не съм чувал за него.
Последва ново мълчание, докато Монтвейл обмисляше чутия отговор, след това рязко смени темата.
— Какво те тормози, Кастило?
— Утре сутринта заминавам за Германия…
— Така ли? Имаш ли намерение да ми кажеш защо?
— Преди няколко минути се обади Ото Гьорнер, за да ми каже, че репортер на „Тагес Цайтунг“ е бил открит мъртъв при доста подозрителни обстоятелства.
— Много интересно.
— Тялото е било обезобразено. Първо, Ото мисли, че е направено нарочно, за да се създаде впечатлението, че става въпрос за разправия между хомосексуалисти… по тялото са нанесени много прободни рани.
— И второ?
— Окото на жертвата е извадено.
— За да намекне: „Това е резултатът, след като надничаш там, където не ти е работа.“
— Същото предположи и господин Дешамп. Очевидно е послание, защото Ото казва, че репортерът е разследвал скандала „Петрол срещу храни“.
— И какъв е твоят интерес в цялата тази работа, полковник?
— Ерик Кочиан настоява да отиде на погребението. Човекът му бил стар приятел.
— Няма ли начин да го разубедиш?
— Никакъв.
— Поне опита ли?
— Не съм. Щеше да е пълна загуба на време.
— Президентът подхвърли, докато обядвахме, че не те е виждал, откакто те посети в „Уолтър Рийд“, и се надяваше да се видите през следващите няколко дни. Какво да му кажа?
— Че за да има мир и разбирателство между нас, съм ви казал къде отивам и защо.
— Това ще забави ли разследването?
— Напротив, ще го ускори.
— Имаш ли нужда от нещо, Чарли?
— Поне не се сещам.
— Дръж ме в течение — помоли Монтвейл и затвори.
— Нещо друго, подполковник? — попита приятната млада телефонистка на Белия дом.
— Няма друго. Много ви благодаря. И весела Коледа.