— И на вас, подполковник.
Кастило остави слушалката и се замисли какво да предприеме.
След малко реши, че е направил необходимото и едва ли ще изникне нещо друго, което да му провали коледната вечеря.
Седемнайсет минути по-късно се оказа, че греши. Мобилният в джоба на панталоните му започна да вибрира тъкмо когато баба му отправяше молитва към господ от името на всички седнали на масата.
Той, разбира се, не можеше да се обади, преди баба му да приключи.
Шейсет секунди по-късно, телефонът, свързан с Белия дом, иззвъня. Един от агентите на Тайните служби стана от масата, за да се обади.
Трийсет секунди по-късно, Кастило не бе никак изненадан, агентът се върна, за да го повика.
Доня Алисия го погледна, когато стана от масата. Не бе сигурен дали е раздразнена, или го съжалява.
На екрана на телефона се бе изписало „ОБЕЗОПАСЕНА ЛИНИЯ ДЖОЕЛ ИСАКСЪН“.
Кастило вдигна слушалката.
— К. Г. Кастило — изрече той и зачака програмата да разпознае гласа му. — Какво става, Джоел?
Джоел Исаксън бе старши специален агент, който отговаряше за охраната на секретаря на Вътрешна сигурност Матю Хол. Само че високият слаб четирийсетгодишен Исаксън, втори в охраната на президента, бе много повече от това.
По време на реорганизациите, проведени след 11 септември, Тайните служби, дотогава под крилото на Министерството на финансите, бяха прехвърлени към новосъздадения департамент Вътрешна сигурност.
Шефът на Тайните служби бе назначил двама стари доверени приятели, старши специални агенти Джоел Исаксън и Том Макгуайър, за охрана на секретаря. Двамата бяха наясно, че мисията им е да защитават Тайните служби от новия шеф — бе известно, че всеки новодошъл грабва метлата и се отървава от добрите, а боклукът остава — а пък него да защитават от ислямските терористи.
Отначало тръгна добре. Секретарят бързо научи, че ако иска нещо от Тайните служби — за чиито операции не знаеше почти нищо — Исаксън или Макгуайър ще му го осигурят. Освен това шефът на Тайните служби бързо научи, че ако иска нещо от секретаря, най-лесно и бързо е да се обърне към Макгуайър или Исаксън, вместо да разговаря лично със секретаря, който вземаше решения за Тайните служби, без да се допитва до ничие мнение.
Когато президентът издаде указа за създаването на Звеното за организационен анализ — което според шефа на Тайните служби не бе от най-разумните му решения — Том Макгуайър бе един от първите назначени. Шефът нямаше пълно доверие на мнението на Исаксън и Макгуайър, че независимо от младостта, ниския чин и репутацията, майор К. Г. Кастило е най-подходящият човек, който да ръководи Звеното, което бе личното ЦРУ, ФБР и Делта Форс на президента.
Назначаването на Макгуайър в Звеното остави Исаксън единствената връзка със секретаря, но той щеше да се справи. Онова, което тревожеше шефа, бе, че Том Макгуайър ще изгори, ако някой реши да види сметката на Звеното за организационен анализ, а това, поне така мислеше шефът, бе въпрос на време.
„Мили боже, онзи лудият, Зелената барета, е организирал нападение в Парагвай, за да спаси отвлечения агент от Агенцията за борба с наркотиците.“
Операцията може и да бе успешна, въпреки това си оставаше най-голямата проява на лудост, на която бе ставал свидетел по време на дългата си кариера в Тайните служби.
— Джак Бритън и съпругата му пътуват към теб, Чарли — заяви Исаксън направо. — Трябва да поговориш с тях. Нали става? Направи ми тази услуга.
— За какво трябва да говорим? — попита Кастило и си помисли: „Защо пък и с жена му?“
— Наложи се да го махнат от охраната на вицепрезидента. Да знаеш, че е побеснял.
— Какво е сгафил?
— Някой, най-вероятно афроамериканските терористи във Филаделфия, вчера сутринта са се опитали да го ликвидират — и него, и жена му.
— Той добре ли е?
— Не са ранени, но следователят от Филаделфия ми каза, че е преброил шестнайсет дупки от куршуми по новата кола на Бритън. С още толкова е надупчена и входната им врата, панорамният прозорец и така нататък. Похитителите са използвали автоматичен „Калашников“.
— А това какво общо има с охраната на вицепрезидента?
Последва съвсем кратко мълчание, преди Исаксън да обясни.
— Помисли сам, Чарли. Тези хора ще се опитат отново да го очистят и ако се случи, докато е на работа, вицепрезидентът може да се превърне в косвена жертва.
— Въпросът ми беше тъп. Бритън не разбира ли?
— Не разбира защо го водим тук. Това е стандартната процедура, когато се случи нещо подобно. Така го изтегляме от огневата линия.
— И затова ли е побеснял?
— Побесня, когато разбра, че ще го сложат на административна длъжност — вече забравих къде смятат да го пратят, дали не беше Сейнт Луис — докато проблемът не бъде разрешен. Когато разбра, единственото, което каза на дежурния старши агент бе да си завре порядките на Тайните служби отзад.