— Всъщност Джак какво иска да направи?
— Изглежда, иска да се върне във Фили и да си поиграе на шериф от Дивия запад с изродите, които са стреляли по жена му — отвърна Исаксън.
— Може би не трябва да го казвам, но го разбирам.
— Не го казвай. Чарли, поех отговорност за тях. Големите шефове са категорични, че няма да го върнат във Филаделфия, защото искат да го задържат за свидетел — и двамата.
— Имат ли право?
— Нея могат да я задържат. Казах на шефа му, че ще им бъде безкрайно трудно да убедят съдията, че член на охраната на вицепрезидента — награждавано и много уважавано бивше ченге от Фили — ще изчезне, за да може да свидетелства срещу бандити, които са се опитали да очистят и него, и съпругата му. Тогава ги предадоха на мен. Предпочетоха аз да нося отговорност за цялата работа, когато излезе на първа страница на „Уошингтън Поуст“.
Тъй като Кастило не отговори веднага, Исаксън продължи:
— Или като лъсне някое заглавие във „Филаделфия Инкуайърър“ като например: „Агент от Тайните служби свидетелства срещу местни мюсюлмани, опитали се да убият него и съпругата му.“
— И какъв е проблемът? Да не се развали имиджът на Тайните служби ли?
— И това, и да не отиде Джак в затвора.
— Какво да ги правя?
— Убеди ги, че е тъпо да се връщат във Фили, след това ги заври някъде, докато уредя нещата.
— Готов съм да направя каквото трябва за Джак. Но защо точно аз?
— Защото на шефа на Тайните служби му е казано, ако е решил да предяви каквото и да е искане към Звеното за организационен анализ, да мине първо през мен.
— Мили боже!
— И аз така казах. Честита Коледа, Чарли. Моля те не ми казвай какво си решил да правиш с тях, защото, когато ме попитат какво става, с чиста съвест ще мога да кажа, че нямам никаква представа. А можеш да си сигурен, че ще питат.
— Мили боже! — възкликна отново Чарли.
Никой не го чу.
На екрана на телефона пишеше: „Разговорът прекъснат“.
III
(Едно)
— Нали не е още нещо лошо, Карлос? — попита доня Алисия, когато Кастило се настани на „шефското“ място на масата, както казваше Дейвидсън.
Кастило я погледна и му хрумна първата приятна мисъл за последните пет минути. „Това не е секретно. Не се налага да викам Дешамп и Дейвидсън в офиса или още по-зле, да моля баба да излезе, за да обсъдим проблема.“
— Новините са добри — заяви той. — И…
— Кажи първо добрите новини — прекъсна го доня Алисия. — Казвай.
— Добре. Джак Бритън и съпругата му ще пристигнат след малко.
— Чудесно! — зарадва се Том Макгуайър. — Ще ви допаднат, доня Алисия. Особено тя. Има страхотно чувство за хумор. Както обичаше да казва любимата ми майка, тя е от момичетата, които са в състояние да накарат и труп да се надигне и да започне да си припява.
— Том, това е просто ужасно — сряза го с усмивка доня Алисия.
— Ами лошите новини, шефче? — обади се Дешамп.
— Предадени са на Тайните служби, за да ги пазят.
Усмивката на Макгуайър се стопи. Той харесваше Бритън. Лично го бе вербувал за Тайните служби.
— Защо? — попита тихо той.
— Исаксън ми каза, че това е стандартната процедура, когато е извършено нападение над специален агент. Също стандартна процедура е да махнат агента от президентската охрана и да го прехвърлят на административна длъжност.
— Някой е нападнал Джак ли? — попита Дейвидсън.
— И Сандра — потвърди Кастило. — Шестнайсет дупки от куршуми в новата му мазда кабриолет. И още толкова по панорамния прозорец у тях.
— Господи! Та това е ужасно! — възкликна доня Алисия.
— Афроамериканските терористи ли? — уточни Дейвид У. Юнг.
Доня Алисия го погледна напълно объркана.
— Че кой друг? — отвърна Кастило.
— И къде го изпращат? — полюбопитства Макгуайър. Преди Кастило да успее да отговори, той добави, без да крие учудването си: — Искат да го държим тук ли?
— Искали да го изпратят в Сейнт Луис или нещо подобно.
— И? — настоя Макгуайър.
— Когато му съобщили, Джак казал нещо невъзпитано на шефа и заявил, че се връща във Филаделфия. Тогава го прехвърлили на Джоел. — Той замълча. — А пък Джоел на свой ред го прехвърля на мен.
Макгуайър изпъшка.
— Филаделфия директно отпада — заяви той. — А за тук не знам. От „Юниън Стейшън“ почти на всеки час има влак за Филаделфия.