— Нуестра Пакеня Каза — предложи Дешамп. — Още по-добре в „Шангри-Ла“.
Макгуайър се замисли за момент и кимна.
— Става.
По изражението на доня Алисия стана ясно, че не разбира за какво говорят.
— Шефче, мислиш ли, че приятелката ти ще има нещо против да назначи още един правен аташе в Буенос Айрес или Монтевидео? — попита Дешамп.
— Не знам. Но как да я попитам точно на Коледа?
— Да, вярно — усети се Дешамп.
— Нека първо пристигнат, после ще му мислим — заяви Макгуайър. — В най-лошия случай ще ни накарат да ги върнем.
— Чакайте първо да видим в какво настроение е Джак и тогава ще действаме — подхвърли Дейвидсън.
— То е ясно, след като не мога да повторя пред дами онова, което е казал на началника си — обясни Кастило. — А сега ще ми подаде ли някой соса от боровинки?
Специален агент и госпожа Бритън пристигнаха петнайсет минути по-късно. Придружаваха ги четирима агенти от Тайните служби. Всички мъже на масата се изправиха, когато новодошлите влязоха в трапезарията.
— Ако имаш връзки с охраната, Том — започна Сандра Бритън, — много ми се иска да похапна нещичко, преди да ме претърсите и да ме затворите в килията.
— Сандра! — притесни се Макгуайър.
Тя продължи гневно:
— Единственото, което затворниците хапнаха, беше по една скапана кифла на тръгване, а после коледният обяд се състоеше от хамбургер в „Уендис“ на излизане от Балтимор.
Тя насочи вниманието си към Кастило.
— Ти ли си главният надзирател, подполковник? Кога мога да се възползвам от правото си на телефонно обаждане? Нямам търпение да си поговоря със Сдружението за защита на човешките права.
— Веднага щом те запозная с баба — отвърна през смях Кастило. — Бабче, това е Сандра Бритън. Сандра, запознай се с доня Алисия Кастило.
— Много ми е приятно — отвърна Сандра. — И какво, за бога, прави тази мила жена в подобна компания?
— Казах ви, че ще я харесате, доня Алисия — обади се Макгуайър.
— Да не би и вие да сте под домашен арест? — продължи да се заяжда Сандра.
— Сядай, мила — нареди доня Алисия. — Трябва да похапнеш.
— Виждам, че си малко разстроена, Сандра — заговори Макгуайър.
— Малко ли?
— Уважаема млада госпожо — намеси се Били Кочиан. — Във ваше лице забелязвам не само сродна душа, ами човек, изтърпял мъчения в ръцете на тези главорези. Ще пиете ли чаша шампанско? Ако предпочитате нещо по-силно.
— И двете — отвърна тя. — Вие пък кой сте, по дяволите?
Кочиан пристъпи към нея и й целуна ръка.
— Ерик Кочиан, мадам. За мен е удоволствие.
— Че как иначе, Били — отвърна доня Алисия.
— Заповядайте, седнете на моето място, а аз ще ви налея шампанско — предложи Кочиан.
— Здрасти, Джак! — подвикна Дейвидсън. — Как е?
Бритън поклати глава.
— Направо супер — отвърна той. — Как иначе?
Кочиан извади бутилка шампанско от охладителя, наля в чаша и я подаде на Сандра.
— Моля да ме извините за чашата. Доколкото разбирам, първоначално е била пълна с кисело мляко с картинка на Мики Маус.
— Благодаря — отвърна Сандра. По устните й трепкаше усмивка.
— Тъй като и аз съм затворник, не ми казват нищо — оплака се Кочиан. — Затова съм изключително любопитен какво ви е разгневило. Какво са ви сторили тези ужасни хора?
— Говорите като виенчанин — обади се Сандра.
— Колко сте наблюдателна, скъпа госпожо. Роден съм там и съм живял във Виена дълги години.
— Преподавам семантика в университета на Пенсилвания. Поне преподавах, преди да ме натъпчат на задната седалка в джип на Тайните служби пред погледите на съседите. — Тя замълча. — Познавате ли творбите на Франц Кафка?
— Разбира се.
— Той направо щеше да полудее от радост в подобна ситуация — заяви тя.
— Да не би да говорите за пощръклелите бюрократи?
— Естествено.
— Разкажете ми, всичко уважаема.
Сандра отпи глътка шампанско, стисна устни, след това изпи остатъка на един дъх.
— Все още ли важи предложението за нещо по-силно?
Кочиан кимна.
— В такъв случай, подполковник, ще изпия едно от прочутите мартинита на Макнаб. Благодаря ти предварително.
— С удоволствие — отвърна Кастило и пристъпи към шкафа, отрупан с най-различни напитки, чаши и шейкъри.
— Разкажи какво стана, Сандра — подкани я Дейвид У. Юнг.
— Веднага ще ти кажа, Пищовлия — отвърна Сандра. — Десет минути след като половинката ми ме увери, че всичко е наред, че Тайните служби ще пристигнат всеки момент в надупчената от куршуми къща, пред която бе спряна надупчената ни от куршуми нова кола, те наистина пристигнаха надули сирените, пуснали всички светлини. Очаквах Брус Уилис да се появи и да ме прегърне в мускулестите си ръце. Само че по това време афроамериканските терористи, превърнали „Чърчил Лейн“ в екшън сцена от Дивия запад, сигурно се намираха в Атлантик Сити. Но нали съм си наивна глупачка, реших, че сигурно ще се пробват и ще направят нещо.