— После? — подкани я Дейвидсън.
— Първото, което направиха, беше да наредят на ченгетата от Фили да се разкарат — продължи Сандра. — Холът ми се превърна в местопрестъпление. Натъпкаха ни двамата с Джак в един джип и подкараха с пусната сирена, все едно онези тъпоглавци се връщаха.
— Кои, мила? — попита доня Алисия.
— Афроамериканските терористи, някакви измислени мюсюлмани, които много не си падат по Джак.
— Защо така? — попита доня Алисия.
— От полицията ме бяха пратили да ги наблюдавам — обясни Бритън.
— Истината е, бабче — намеси се Кастило, — че той живя с тях години наред. Носеше сандали, беше навлякъл една тъмносиня роба, а в косата му бяха вплетени мъниста. Те си мислеха, че името му е Али Абид ар-Разик.
— И само затова ли са се опитали да го убият?
— За малко да ни убият и двамата — уточни Бритън.
— Сандра — опита се да обясни Юнг, — след като са нападнали Джак, федерален офицер, значи случаят става федерален.
— Затова ли помъкнаха Джак нанякъде и му взеха пищова и значката? Отстрани погледнато, го третираха като престъпник, не като човек, когото някой се е опитал да застреля.
— Джак, наистина ли са ти взели оръжието и документите? — попита Макгуайър.
— Да не говорим, че пистолетът си беше лично мой, не на Тайните служби.
— А ти стреля ли по лошите?
Бритън поклати глава.
Макгуайър погледна четиримата агенти от Тайните служби, които бяха довели семейство Бритън в квартирата.
— Кой от вас е отговорникът?
— Аз, господине — отвърна нисък агент, стиснал куфарче в ръка.
— Къде са му документите и оръжието?
— У мен, господине — отвърна агентът и повдигна куфарчето. — Господин Исаксън каза да ви ги предам на вас.
— Върни на специален агент Бритън документите и пистолета.
— Господине, не…
— Наредих ти нещо — сопна се Макгуайър. — А вие, момчета, можете да изчакате в кухнята.
Тримата излязоха.
— Нека да сме наясно, Том — заяви Бритън, докато оглеждаше внимателно пистолета си, презареди го и го прибра. — Не Джоел ми взе нещата, а един смешник във Филаделфия.
— Смешник ли? — попита Макгуайър. — Да не би да говориш за старши специален агент Морел? За него ли говориш, специален агент Бритън?
— Точно за него. Направи го тъкмо преди да ми съобщи, че ме местят в Канзас или някъде там, веднага след като приключи с разпита.
— На този смешник ли каза къде да си завре порядките на Тайните служби? — попита Дешамп.
— Изобщо не ми помагаш, Едгар — скастри го Макгуайър.
— Не, това го казах на друг смешник, тук, в окръг Колумбия отвърна замислено Бритън. — Но май и той беше старши специален агент.
Кастило, Дешамп и Дейвидсън се разсмяха.
Бритън взе документите си, огледа ги внимателно и ги вдигна.
— Означава ли това, че както казват във филмите, съм „свободен“?
— Не и за да се върнеш във Фили, за да взривиш някоя джамия, Джак — отвърна Макгуайър. — Помисли си добре.
— Това пък откъде го чу? Да не би да е от смешника във Фили?
— От Джоел — отвърна Кастило. — А той го е чул от смешника във Фили. Очевидно си казал нещо от рода, че знаеш как да спипаш копелдаците.
— Исках да кажа, че ще отида в „Борба с тероризма“ — да не би да си забравил, че едно време работех там? — за да им помогна да спипат някои от ония нещастници по обвинение за притежание на незаконно оръжие. Да не говорим, че трябва да бъдат обвинени заради стрелбата по Сандра, къщата ми и по мен, а това си е престъпление, за което могат да им дадат поне пет години, а пък заради „Калашников“ ще отнесат десет години в дранголника и десет хиляди долара глоба. — Той въздъхна шумно. — Да не би оня задник… Извинявам се. Да не би старшият специален агент да е решил, че ще взема да вляза в някоя джамия и ще започна да стрелям наляво и надясно? За бога, та аз съм ченге!
— Джак, изобщо не си създал у него впечатлението на разумно ченге — разсмя се Дейвидсън. — Според мен, той те е възприел като Рамбо в действие.
— Ченгетата във Фили щяха да ни осигурят заповед, за да претърсим и джамията, и всичките им известни явки във Филаделфия само защото са стреляли по Сандра, докато Тайните служби гледат да стоят по-далече от проблемите — продължи да се възмущава Бритън.