— Да каже сбогом на президентската охрана. Той добре ли е? Съпругата му как е? Къде ще го изпратят? Да знаеш колко полезен ще ми бъде тук, след като приключат с него.
— Какво ще кажеш да ти го пратя в мига, в който му осигуря самолет?
— Не е ли малко необичайно?
— Той казал доста грубички неща на старшия специален агент, който му съобщил, че е свален от президентската охрана. Исаксън ми го прехвърли тъкмо когато се канели да му лепнат белезници. Трябва да го покрия някъде.
— Наругал ли е тъпото копеле? Браво на него! Ще ми се навремето и аз да си бях отворил устата.
Дешамп се изсмя.
— Кой беше това? — попита Сантини.
— Едгар Дешамп — обади се агентът на ЦРУ. — Шефчето те е пуснал на спикър, Тони. Тук сме се събрали куп народ за Коледа.
— Радвам се — отвърна Сантини.
— Защо ти трябва Бритън, Тони? — попита Кастило.
— Непрекъснато чувам, че нашите приятелчета в Асунсион имат някакви връзки с онези с чалмите и расата, а още не сме ги спипали. Доколкото си спомням, той спокойно може да се представи за един от тях.
— Не искам да минава под прикритие.
— Защо?
— Защо не вземеш да кажеш: „Да, шефе, добре, Чарли, разбирам, че не му е работа да минава под прикритие.“
— Да, шефе, добре, Чарли.
На Кастило му се стори, че долови смес от раздразнение и сарказъм в отговора. Затова пък в погледа на Сандра Бритън забеляза благодарност и облекчение.
— Добре — продължи той, — веднага щом уточним нещата, ще ти звънна. Настани ги в Нуестра Пакеня Каза. Ако Мунц реши да каже на Дъфи, няма проблем. В противен случай няма защо да му казва. По-добре да си мълчи.
— Добре, шефе, дадено, Чарли.
Кастило не обърна внимание на този отговор.
— Предполагам, че Алекс Дарби знае за Дъфи.
— Естествено. Тъй като знам какъв ще бъде следващият ти въпрос, Алекс се обади на Боб Хауъл в Монтевидео, за да предупреди хората от „Чайна поуст“, които охраняват посланика в „Шангри-Ла“. Каза ми, че Мунц вече се е обадил на Ордьонес, за да го предупреди. Май сме се подсигурили отвсякъде. Кажи, Чарли, какво, по дяволите, става?
— Ще ми се да знаех. Ти ще си сред първите, на които ще кажа, ако разбера. Ще те държа в течение, Тони. Грижи се за семейство Бритън.
— Всеки, който говори нецензурни неща за шефовете от Тайните служби, ми е приятел, Чарли. А ти гледай да не се забъркваш в неприятности.
Кастило затвори. Погледна семейство Бритън.
— Майката и бащата на Мастърсън — бащата е пенсиониран посланик — изгубиха дома си в Ню Орлиънс по време на урагана Катрина. Сега живеят в имението в Уругвай — „Шангри-Ла“ — което той е наследил от покойния си син, касиер на мошениците от „Петрол срещу храни“. Не успях да разубедя посланика да не заминава. С голям зор го накарах да се съгласи четирима от „Чайна Поуст“ — ние им плащаме, не че той не може да си позволи да им плати — да го пазят.
— „Чайна Поуст“ ли? — попитаха едновременно господин и госпожа Бритън.
— Някои хора си мислят, че „Шанхай Поуст“ (в изгнание) на американския легион — започна да обяснява Дейвидсън — е нещо като агенция по заетостта за пенсионирани специалисти, които си търсят що-годе честна работа.
— Сантини току-що ми каза — продължи Кастило, — че Алекс Дарби, представител на ЦРУ в Буенос Айрес, е уведомил Боб Хауъл, представител на ЦРУ в Монтевидео, че Алфредо Мунц, който работи за нас…
— Той е нещо като тамошния представител на Звеното за организационен анализ — уточни сухо Дейвидсън.
— Та той е уведомил шефа на уругвайската полиция, главен инспектор Ордьонес — довърши Чарли. — Невероятно умно ченге, въпреки че много не ме харесва. Едно от първите неща, които искам да направите, е да се запознаете с него. Накратко казано, споделям мнението на Сантини, че сме се подсигурили отвсякъде.
— Карлос — обади се доня Алисия. — Правилно ли разбрах, че е имало нападение над друг твой приятел? Опитали са се да го убият заедно със семейството му, нали?
Той я погледна, преди да отговори.
— Така излиза, бабче. Само че Лиъм Дъфи е по-скоро приятел на Алфредо Мунц, не толкова мой.
— Да не би да казваш, че става въпрос за най-обикновено съвпадение, Карлхен? — намеси се Кочиан. — Два подобни инцидента в един и същи ден?
„Плюс приятеля ти, Били. Стават трима.“
„А също и дълбоко засекретеният агент от Виена. С него стават четирима.“
„По дяволите. Стават петима, ако сметнем и жена му.“
— Човекът, за когото спомена Монтвейл, бил дълбоко засекретен агент във Виена, казва се Кул и съпругата му…
— За Кърт Кул ли говориш? — прекъсна го Дешамп и когато Кастило кимна, той побърза да разбере. — Какво, по дяволите, му се е случило?