— Честита Коледа — отвърна Кастило. — Вчера семейство Кул са били убити с гарота и труповете са оставени зад статуята на Йохан Щраус във Виена. Да не би да си ги познавал?
— Познавах и двамата, при това много добре — отвърна Дешамп.
— Да не би да говорите за Кърт Кул с веригата сладкарници? — попита Кочиан и погледна Дешамп.
— Да, за него — потвърди Дешамп. — За тях.
— И аз ги познавам — обясни Кочиан. — Бяхме приятели от години. — Поколеба се, след това, неспособен да скрие изумлението си, попита: — Дълбоко засекретен агент ли каза? Да не би да искаш да кажеш, че е бил от кадрите на ЦРУ?
— Повече години, отколкото шефчето тук може да си представи — отвърна Дешамп. — Ако поставят нова звезда на стената — а звездите трябва да са две, защото Гертруд не отстъпваше на Кърт — те трябва да са обсипани с диаманти.
— Нищо не разбирам — призна доня Алисия.
— В централата на ЦРУ, доня Алисия, има стена, покрита със звезди, които увековечават шпионите, които не са имали късмет.
— Не знаех — отвърна тихо тя.
— А ще ми кажете ли каква работа са вършели Кърт и Гертруд Кул за ЦРУ? — попита Кочиан.
Дешамп размисли за кратко и въздъхна тъжно.
— Защо не? Бяха вербовчици, Били, или в някои случаи набелязваха хората за вербуване.
— Вербуване ли? — попита тихо доня Алисия, сякаш й бе неудобно, че ги прекъсва, но много й се искаше да разбере какво става.
— Превръщаха лошите в добри, бабче — отвърна Кастило. — Убеждаваха хората от руското разузнаване да преминат на наша страна.
— Също и източногерманци, поляци, чехи и унгарци — добави Дешамп. — Не разбирам обаче защо не са ги убили по най-обикновен начин, ами е трябвало да бъде с гарота.
— Вместо да ги разпитат подробно ли? — попита Дейвидсън. — Да изцедят от тях списък с имена ли? Някои от тях все още ги обработват.
— Много от тях — уточни спокойно Дешамп. — Аз имах трима такива в Париж. Един в българско посолство и двама от руско.
— С риск да прозвуча като параноик, струва ми се, че тук има някаква схема — заяви Кастило.
— Само защото наистина си параноик, шефче, не означава, че грозниците от Марс — или по-точно казано от площад „Пушкински“ — не са те погнали с лоши намерения.
След тези думи се понесе кикот.
— Площад „Пушкински“ ли? — попита отново доня Алисия.
„Боже господи, помисли си Кастило. Тя не пита просто за да е любезна, очарована е от всичко, което чува.“
„Що за човек обсъжда убийства — или опити за убийства — с баба си навръх Коледа на масата?“
— Намира се в Москва, доня Алисия — обясни Дешамп. — Известен е с две неща — статуята на руския поет Пушкин и грозната сграда, в която е централата на СВР, някогашното КГБ.
— А, да — отвърна любезно доня Алисия. — А убит с гарота дали означава това, което си мисля?
— Предлагам да сменим темата — предложи Кастило. — Все пак е Коледа.
— Така е, миличък — отвърна баба му. — Съгласна съм. Само че на мен ми е много интересно.
— Слагат ти нещо на врата, доня Алисия — обясни Дешамп. — Понякога е от пластмаса, друг път метално и те душат с него. Характерно е за унгарската Тайна полиция. Когато искат да е ясно, че са очистили някого, използват метална гарота.
— Нещо като онова, което са използвали индианците ли?
— Доколкото знам, тяхното е било въже, корда с топки в двата края, за да могат да го захващат по-добре. Унгарците използват металния вариант на пластмасовите белезници на нашите ченгета. Щом попадне на врата, е много трудно, да не кажа невъзможно, да се махне.
Дейвидсън забеляза, че Кастило е готов да убие Дешамп.
— Каква гарота е използвана във Виена, Чарли? — попита невинно Дейвидсън.
Кастило погледна вбесен Дейвидсън.
— А човек за колко време умира? — попита доня Алисия.
— Чарли, ти да не би да реши, че убийствата са замислени по някаква схема? — попита Макгуайър с надеждата да спрат да говорят за убитите. — Как мислиш?
Кастило сви рамене.
— Всички удари са извършени в един ден.
— Първо — продължи Дешамп, — жертвата губи съзнание, защото притокът на кислород към ума е прекъснат. След това става бързо.
— Много ли боли? — продължи да разпитва доня Алисия.
— Едва ли е много приятно — отвърна Дешамп. — По-скоро те притиска страхът, че не можеш да дишаш.
— Ужасно! — възкликна доня Алисия.
Мобилният на Кастило завибрира на масата. Той погледна изписания на екрана номер.
— Тишина, ако обичате — нареди той и включи на спикър. — „Убийства“. Отдел „Удушаване“.