— Гринго, случайно да имаш представа къде се намира любимата ти баба?
— Бабче — обади се Кастило. — Обажда се другият ти внук. Дебелият.
— Колко си груб, Карлос. Засрами се! — сгълча го доня Алисия. — А ти, Фернандо, много добре знаеш колко ми е неприятно, когато наричаш Карлос „Гринго“.
— Бабче, защо не ми каза, че имаш намерение да ходиш при него?
— Не исках да те притеснявам, миличък. Весела Коледа.
— Поболях се от притеснение. В къщата никой не се обажда. Вече се канех да се кача на колата, за да проверя какво става.
— Никой не се обажда, защото дадох почивен ден на всички. Добре ли прекарахте Коледа?
— Много, благодаря.
— Нашата вечеря беше чудесна — продължи тя, а насядалите около масата се ухилиха. — Били Кочиан е тук и направи някакъв унгарски десерт от череши, бренди и карамелизирана захар, отгоре с бита сметана. Великолепно! А сега си приказвахме. Пийнахме и по малко шампанско, след като държиш да знаеш всичко. Няма защо да се притесняваш.
— Кога си решила да се прибереш?
— Ако на Карлос не му се налагаше да замине още днес, щях да поостана. Но сигурно ще пътувам по някое време утре.
— Ще дойда да те взема.
— Да не би да имаш намерение да дойдеш със самолета, Фернандо?
„Самолетът“ бе „Бомбардиър/Лиърджет 45XR“, собственост на семейната компания, пилотиран най-често от Фернандо Лопес, президент на компанията, братовчед на Кастило и внук на доня Алисия.
— Точно така, бабче.
— Много си мил, но нали знам какви са разходите по този самолет, а в случая няма как да ги представим за бизнес пътуване. Освен това аз съвсем спокойно ще се кача на първия полет и ще се прибера сама.
— Фернандо? — намеси се Кастило.
— Какво?
— Не пилей парите с лека ръка. Нали не си забравил, че ти управляваш семейния бизнес?
— Гринго! Кучи…
— Чао, Фернандо! — отвърна весело Кастило и побърза да прекъсне връзката.
— Та какво каза, Едгар — подхвана стария разговор доня Алисия, — че когато те душат с гарота, е по-скоро страшно, отколкото болезнено, така ли?
(Две)
Майор (в пенсия) Х. Ричард Милър-младши, административен директор на Звеното за организационен анализ, и госпожа Агнес Форбисън, заместник административен директор, бяха в хангара, когато конвоят от четирите напълно еднакви джипове „Юкон XL“ мина през задната врата, за да остави пътниците и багажа.
Доня Алисия Кастило слезе първа от джипа, който Тайните служби наричаха по микрофоните си „Дон Жуан две четири“. В превод това означаваше вторият от четирите автомобила в конвой на Дон Жуан. Дон Жуан бе кодовото име на най-високопоставения в конвоя.
Когато на директора на комуникационната система на Тайните служби за района на Вашингтон му бе наредено да включи по онова време майор Кастило в системата, бе необходимо да му дадат кодово име. Секретарят на Вътрешна сигурност например, стокилограмов мъж над метър и осемдесет, бе наречен Голямо момче, а директорът на Националното разузнаване бе Нула-нула-седем. Тъй като бе виждал младия офицер от армията в града — обикновено придружен от някоя красавица — директорът по комуникациите почти веднага се сети за кодово название Дон Жуан.
Доня Алисия пристъпи бързо към Милър и го целуна по бузата. Познаваше го още от времето, когато двамата с Кастило учеха в „Уест Пойнт“.
Вторият, който излезе — от „Дон Жуан четири-четири“ — бе Макс, последван от агент на Тайните служби, стиснал яката каишка на кучето. Макс повлече агента към предния колесник на лъскавия бял „Гълфстрийм III“, където вдигна задния си крак и остави огромна локва, която да предупреди всички останали зверове, че този район е негов.
„Гълфстрийм три седем девет“ бе собственост на „Консултантски услуги Госингер“, клон на фирма „Госингер“ от Фулда, Германия и бе закупен от фирма „Плодове и зеленчуци Лопес Мексико“, клон на фирма „Кастило Агрикълчър“ от Сан Антонио, Тексас, чийто почетен член на борда на директорите бе доня Алисия Кастило, президент и главен изпълнителен директор — Фернандо Лопес, а сред служителите му бе Карлос Кастило.
Звеното за организационен анализ „наемаше временно“ самолета „Гълфстрийм“ от „Консултантски услуги Госингер“ и заплащаше цена на ден плюс допълнителна сума за летателен час.
Звеното осигуряваше екипажа и плащаше горивото, поддръжката, застраховките и други разходи като наем за хангар. Благотворителен фонд „Лоримър“ финансираше ежемесечно Звеното за организационен анализ и покриваше всички разходи по полетите и персонала, който се грижеше за дейността на фонда.