По нескромно мнение на Дейвид У. Юнг-младши — с бакалавърска степен от „Станфорд“ и магистърска по бизнес администрация от „Харвард“, който имаше изключителна репутация както във ФБР, така и сред данъчните инспектори, тъй като умееше да разкрива най-различни случаи на пране на пари и други мошеничества — всеки, който успееше да се ориентира в лабиринта от фирми и вътрешни договорки, които бе създал, със сигурност щеше да се окаже значително по-умен от него.
А експертите в тези среди бяха категорични, че Пищовлията бе невероятно умен. Той бе човекът, открил, а след това прехвърлил в сметката на благотворителен фонд „Лоримър“ в банка „Ригс“ във Вашингтон малко по-малко от четирийсет и шест милиона долара, придобити по нечестен път от „Петрол срещу храни“, присвоени от Филип Дж. Кениън III — председател на борда на „Кениън Ойл Рифайнинг енд Броукъридж Къмпъни“ от Мидланд, Тексас — за които той бе убеден, че тайничко е успял да скъта в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови.
Кой знае защо, Едгар Дешамп бе описал цялата трансакция, като да продадеш кофа за боклук на скромната стойност от четирийсет и шест милиона долара за билет, който да те отведе далече от затворническата килия.
Кастило, който бе на предната седалка на „Дон Жуан четири-четири“, тръгна към застаналия на носа на самолета Макс.
— Седни — нареди той на унгарски. — На място!
Макс се подчини.
— Добре, Били! — провикна се Кастило и махна с ръка.
Ерик Кочиан слезе от „Дон Жуан три-четири“. Стисна каишката на Медхен и я поведе към задната част на „Юкон“-а. Едгар Дешамп и Шандор Тор слязоха предпазливо, тъй като всеки държеше по едно от кутретата на Медхен, и също се отправиха към задната част на джипа. Шофьорът, агент от Тайните служби, също бе слязъл, за да мине отзад и да отвори вратата.
Извади от багажника сгъната клетка за превоз на животни. Сглоби я доста трудно, а онези, които го наблюдаваха, едва сдържаха смеха си. Пъхнаха кученцата в клетката и под зорките погледи на Били Кочиан и Медхен, Шандор Тор и агента от Тайните служби вдигнаха клетката и последваха Дешамп по стълбата към „Гълфстрийма“.
Дешамп влезе в самолета, след това се обърна, за да вкара клетката през вратата.
Изруга на немски.
— Готин, ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че това чудо няма начин да мине през вратата — подвикна Джак Дейвидсън с женствен глас, застанал близо до „Дон Жуан едно четири“. — Поне да ме беше попитал. Но ти никога не се сещаш да попиташ. Мислиш си, че знаеш всичко!
Дешамп направи нецензурен жест към Дейвидсън, а застаналите до Кастило доня Алисия и Агнес Форбисън се направиха, че не виждат.
— Цялата тази работа ми напомня времето, когато изпратих Карлос и Фернандо на скаутски лагер — обади се доня Алисия.
— Сигурно — съгласи се Агнес.
— Не трябваше да се разкарваш, Агнес — обърна се към нея Кастило.
— Не трябваше — отвърна тя, — но реших, че малко пари за харчене ще ти дойдат добре.
Подаде му платнен плик с цип, на който бе изписано „Национална Банка «Ригс»“. Пликът бе пълен.
— Благодаря ти — кимна Кастило.
След като го прибра в куфарчето си, тя му подаде разписка за подпис. Той я подпря върху куфарчето, подписа й и я върна.
— За колко заминаваш? — попита Агнес.
— Не знам — призна Чарли. Замълча за момент. — Бабче, не му казвай, че съм ти казал, но приятелят на Били не е починал от естествена смърт.
— Не се учудвам. По очите му личеше, че има още нещо.
— Опитвам се да ти кажа, че в момента Били е побеснял, а това може да ми помогне с Ото.
— Нищо не разбрах — отвърна доня Алисия.
— На него не му е приятно, че използваме „Тагес Цайтунг“ като източник на информация.
— Нали ти си шефът? — попита Агнес.
— Не ми се иска да продължавам да се разправям с него — призна Кастило. — Страх ме е да не напусне.
— Няма — успокои го доня Алисия. — Освен че „Тагес Цайтунг“ е смисълът на живота му, той много те обича.
— Освен това следва стандартите по етика в журналистиката, които е научил от дядо ми, а според него дядо не би припарил до ЦРУ.
— Ти не си от ЦРУ — обясни Агнес.
— Според мен Ото не вярва — отвърна Кастило. — Както и да е, Били бе по-близък с дядо, отколкото Ото — по-близък откогато и да било друг — и се надявах, че като започне да се рови като бесен в базата данни на „Тагес Цайтунг“, Ото ще разбере посланието. Но ще видим.
Задната врата на хангара се отвори с метално скърцане.
— Плащаме луди пари за тази дупка, а нямат пет капки масло да смажат вратата — оплака се Чарли.