Хелена обаче се гордееше, че е дама, и единствената нецензурна дума бе изречена тихо, докато разпитваше защо внасят клетката. Пет минути по-късно гостите се бяха настанили в хола с напитки, които да стопят леда.
Просторният хол се намираше на последния етаж — трети — на къщата и до него се стигаше или по внушителното стълбище, или с асансьор. Когато идваха гости, го използваха и като хол, и като трапезария. Семейство Гьорнер си имаха отделен хол и трапезария на долните етажи.
Една цяла стена на огромната стая бе покрита със завеси. Когато ги дръпнеха, отпред се виждаха ширналите се поля. Икономката и прислужницата започнаха да подреждат масата.
Дадоха на кученцата да похапнат в клетката и те се заиграха с момчетата пред камината. Макс се бе отпуснал до Кастило и скимтеше тихо, защото в мига, в който мръднеше, зъбите на Медхен му подсказваха, че не е поканен да участва в игрите.
Чу се тих звън и шумът от изкачващия се асансьор. После вратите се отвориха.
— Може ли да съсипят килима? — обърна се Хелена към Кастило.
— Ако не постелеш вестници, със сигурност ще го скапят — заяви Ерик Кочиан, докато слизаше от асансьора и се отправяше към кучетата.
Ото Гьорнер и Шандор Тор го следваха.
— Ото, скъпи — посрещна го Хелена с леден глас. — Мислех да направя място на кучетата в конюшнята.
— Няма да стане, Хелена — обади се Кочиан. — На кученцата ще им бъде студено там. Медхен и кутретата ще останат в моята стая. Засега предлагам да постелем вестници, поне ще оползотворим плагиатските материали на Карлхен.
Той приклекна до Медхен и я почеса зад ушите.
— Шандор — продължи Кочиан. — Донеси ми една сливовица от барчето, ако обичаш.
Той вдигна ръка над главата си, разделил широко палеца и показалеца, за да уточни колко унгарска сливова ракия иска. След това се изправи и се обърна към Кастило.
— Поне ще притъпи всички чувства, не че много обичам вкуса й.
— Зле ли беше във Вецлар? — попита Чарли.
— Сети се, без да питаш, Карлхен — сопна се Кочиан. Въздъхна шумно, след това продължи по-внимателно: — Накратко казано, иска ми се да спипам Gottverdammt копелдаци…
— Ерик, децата! — опита се да негодува Хелена.
Кочиан я погледна със студено безразличие и продължи:
— … които причиниха това на Гюнтер Фридлер и семейството му. А „Тагес Цайтунг“ ще направи всичко по силите си, за да постигне тази цел. Първо, ще увеличим наградата на сто хиляди евро. — Отпи глътка сливовица и добави: — И — не знам дали се налага да го кажа — като осигурим на разузнавача Карлхен и приятелчетата му всички материали, с които разполагаме, за да открием копелдаците.
— Ерик, не е редно децата да слушат подобни думи! — заяви Хелена и пристъпи към момчетата очевидно за да ги изведе.
— Те могат да четат, вече са видели какво пише във вестниците — сряза я Кочиан. — Та по повод на възмущението на Хелена, че използвам неприличен език, спомням си как ти, Ото и Уили научихте Карлхен на всички мръсни думи, когато беше много по-малък от двете ти момчета.
Шандор Тор подаде на Кочиан водна чаша, пълна почти догоре с бистра течност. Той я пое и изпи половината.
Погледна Хелена.
— Някой не каза ли, че като дойдем тук, ще има нещо за ядене?
Тя се изчерви и побърза да излезе от стаята.
Ото се почувства неловко.
Почувстваха се неловко и останалите, включително Уили и Херман.
Кастило се замисли. „Били си има извинение за поведението. Наистина има. Очевидно смъртта на Фридлер за него не е просто загуба на лоялен служител. Между тях двамата е съществувала силна емоционална връзка — може би нещо като баща и син — както и да е, очевидно двамата са били много по-близки, отколкото дори Ото е предполагал.“
„Да не би Били да обвинява Ото, че е поръчал на Фридлер да се рови в тази история, макар да е знаел колко е опасно? Но пък Били разполагаше с достатъчно време да премисли нещата и да се сети, че Ото няма как да знае, че Фридлер ще се окаже на прицел.“
„Ако Ото не е знаел, значи вината не е негова, а на Ерик.“
„Сега вече Били е наясно и не може да си намери място.“
„Ото е наясно с йерархията в «Госингер» още от мига, в който е постъпил. Той не е бил в «Госингер» от самото начало, докато Били работи във фирмата от основаването й.“
„Дори като дете бях наясно кой след кого се подрежда. Дядо — шефът — беше господ и повелител на вси и вся. След него идваше чичо Били. Той бе втори. Следваше чичо Уили. Номер три. После се нареждаше Ото, номер четири.“