— Разполагате ли с име? Имена?
— Доколкото знам, капитан Лъм, вие сте образец за честен полицай, но аз лично не мога да заложа на този факт, тъй като до тази вечер не ви познавах, така че не мога да ви кажа имена.
— При цялото ми уважение, хер Гьорнер, мога да интерпретирам думите ви като отказ за съдействие по време на полицейско разследване.
— Можете. Ще ме арестувате ли?
— Не съм казал подобно нещо, господине.
— Ще ми се да го бяхте казали. Ако ме бяхте арестували, нямаше да ми се налага да ходя в дома на Гюнтер Фридлер на Бъдни вечер, за да съобщя на вдовицата му, че напълно почтеният й съпруг — двамата имат четири деца, Лъм, две учат тук, във „Филипс“, другите две са по-големи и си имат собствени семейства — няма да закъснее на Бъдни вечер, защото е бил убит от някакви мръсници.
(Три)
След като погледна внимателно в огледалото за обратно виждане, Джон М. „Джак“ Бритън, сравнително строго облечен трийсет и две годишен чернокож, зави със сребърната си мазда „MX-5 Миата“ от „Морел Авеню“ към „Уест Краун Авеню“, след това почти веднага изви волана надясно към „Чърчил Лейн“.
„Чърчил Лейн“ — и от двете страни на улицата се виждаха двуетажни къщи, скупчени по пет до осем — завиваше на почти деветдесет градуса наляво след втората група къщи. Бритън караше напред, след това спря кабриолета с две врати (тъй като бе зима, бе вдигнал хард топа) пред къщата в средата, точно пред дома си.
Бритън слезе, огледа се, не забеляза нищо особено, заобиколи автомобила отпред, отвори вратата и пое пакетите от съпругата си, Сандра, слаба, висока жена с остри черти, по-възрастна от него с цели шест дни.
Връщаха се от парти с колеги в близък ресторант, на което всеки носеше по един-единствен подарък. Джак Бритън вече не работеше с тях, въпреки това двамата със съпругата му бяха поканени. Носеха двата подаръка, които бяха получили, и една от спечелените награди, електрически миксер, който, изглежда, бе направен от олово и нямаше да им бъде необходим. На път към къщи решиха да го подарят на брата на Сандра, Елуд, който скоро щеше да се жени.
Сандра знаеше, че съпругът й няма да може да отключи вратата с пълни ръце, затова мина пред него покрай еднометровата тухлена стена, над която се издигаше метър и двайсет метална решетка, за която Бритън не спираше да мърмори, че струвала цяло състояние, въпреки това така и не спирала съседските кучета да си вършат работата на безупречно поддържаната трева отпред.
Сандра тъкмо бе пристъпила в градината, когато Джак отново се огледа.
Този път забеляза онова, от което се страхуваше — бледозелен миниван крайслер „Таун енд Кънтри“. Ванът бавно завиваше по „Чърчил Лейн“. След това даде рязко газ.
— Санди, залегни зад стената! — нареди Бритън.
— Какво?
Той хукна към съпругата си, изблъска я от пътеката и тя се просна на земята зад стената, преди той да я закрие с тялото си.
— Какви, по дяволите, ги вършиш? — попита тя отчасти разгневена, отчасти уплашена.
Чу се свистене на гуми.
Бритън бръкна под сакото си и извади пистолет „Смит и Уесън“ модел „29.357 Магнум“ от раменния кобур. Претърколи се по гръб, стисна пистолета с две ръце и се прицели към горната част на стената, готов да стреля, ако някой се покаже.
В следващия миг долетя пукотът на автоматично оръжие — „«Калашников», помисли си той, два са“ — два рикошета, шум от счупено стъкло и потракването на гилзите по асфалта на „Чърчил Лейн“.
Последва ново свистене на гуми и автомобилът потегли с много газ.
Бритън пропълзя до вратата, за да надникне какво става на улицата. Забеляза вана да завива по „Уесекс Лейн“, но знаеше, че не му остава време да стреля. В следващия миг си даде сметка, че дори да имаше време, пак нямаше да може да стреля, защото съседната група къщи щеше да му попречи. Изправи се, прибра пистолета в кобура и помогна на Сандра да се изправи.
— Какво, по дяволите, стана, Джак? — попита тя глухо.
— Влизай вътре — отвърна той. — Слез в мазето.
Стисна я за ръката и я поведе към вратата на къщата.
— Изпуснах проклетите ключове — рече тя.
Той хукна към оградата, междувременно извади пистолета, откри падналите ключове и отново затича към къщата.
На вратата се виждаха десетина малки дупчици, а един от прозорците беше счупен.
Той отключи, побутна Сандра през хола към вратата на мазето, където бе инсталиран широкоекранен телевизор, канапе на ъгъл и барче.