Херман и Уили се опулиха.
— На това му се казва катапулт — обясни Кастило. — Та войниците от нашата страна направили голям катапулт, достатъчно голям, за да хвърля четири павета заедно. Качили го на един джип и се поупражнявали, докато станали достатъчно добри. След това изчакали една тъмна нощ, промъкнали катапулта близо до минното поле и започнали да мятат камъни. Най-сетне един попаднал върху скачаща Бети. Тя се взривила. Съществува феноменът, наречен експлозия по симпатия, което ще рече, че една експлозия задейства втора. Скачащи Бетита започнали да се взривяват из цялото минно поле. Войниците се качили на джипа и се прибрали. Комунистите решили, че са заловили цял отряд мръсни капиталисти, които се опитвали да се промъкнат в комунистическия им рай. Пуснали прожекторите. Надули сирените. Районът бил обграден от войници. Открили няколко взривили се Бетита и пръснати тук и там камъни.
Херман и Уили бяха очаровани от разказа.
Кастило остана много доволен.
— След като това се случило няколко пъти — продължи той, — те започнали да слагат мините от другата страна на оградата, така че да са извън обсега на катапулта…
— Извинете, хер Госингер — прекъсна го прислужницата и подаде телефонна слушалка на Кастило. — Обаждат се от американското посолство в Берлин. Казаха, че е важно.
— Благодаря — кимна Кастило и пое слушалката. — Ало?
— С Карл Вилхелм фон унд зу Госингер ли разговарям? — попита мъжки глас на немски.
„Говори като берлинчанин, помисли си Чарли. Може да е някой от местните, които работят в посолството, на когото поредният надут бюрократ е поръчал да го свърже с мен, за да си придаде повече тежест.“
— Ja.
— Казвам се Том Барлоу, подполковник Кастило — представи се непознатият, този път на безупречен английски с американски акцент. — Съжалявам, че ви притеснявам толкова рано, но обстоятелствата го наложиха.
„Добре, американец, който говори перфектен немски. И аз го мога. Също и Едгар, и Джак.“
„Само че той ме нарече «подполковник Кастило».“
— За какви обстоятелства става въпрос, господин Барлоу? — попита Кастило, също на английски.
— Прецених, че трябва да ви уведомя, че днес ще бъде направен опит за покушение срещу вас, по време на службата в памет на хер Фридлер. Всъщност покушението е планирано срещу вас, хер Гьорнер и хер Кочиан.
— Да, много интересно, наистина. А сега бихте ли ми казали как успя американското посолство да се добере до тази информация?
— Всъщност в посолството не знаят нищо по този въпрос.
— Добре, вие как научихте?
— Аз поръчах покушението. Ще ви обясня всичко, когато се срещнем. Пазете се днес, подполковник. Изпълнителите са бивши служители на Щази и са изключително добри в работата си.
Чу се прищракване и разговорът прекъсна.
Кастило погледна кръщелниците си. Те го наблюдаваха нетърпеливо и го чакаха да продължи с веселите истории за някогашните комунисти.
(Три)
Когато Кастило растеше в семейния дом, той си имаше малък апартамент — спалня, баня и малък хол от лявата страна на голямата стая на третия етаж. Тя бе на чичо му Уили още от времето, когато е бил момче. От дясната страна бе апартаментът на шефа, два пъти по-голям от неговия, с още една спалня, която бе превърната в библиотека с конферентна маса.
Всички продължаваха да я наричат „апартамента на шефа“, но сега тук се бе настанил Кастило. Повечето от мебелите на шефа бяха изнесени, за да сложат леглото на Карлхен и играчките му. Мебелите на дядо му бяха прехвърлени в по-малкия апартамент, който свикнаха да наричат „апартамента на чичо Били“.
Кастило се бе питал каква бе причината за промените, но така и не прояви достатъчно любопитство, за да разпита и разбере.
Сега си спомни — „по всяка вероятност заради лекциите по история“ реши той, докато въвеждаше останалите в апартамента на шефа.
„Разпределението на стаите имаше за цел да покаже кой е на върха.“
„Въпреки че сега в тази къща живее изпълнителният директор и семейството му, тя принадлежи на фирма «Госингер».“
„Аз съм най-крупният акционер, затова и най-големият апартамент е за мен. А пък Били, тъй като той притежава останалото, е настанен в по-малкия апартамент.“
„Само че кой ли е направил това разпределение — Били или Ото?“
— Не ми беше приятно да разкарам момчетата по този начин — заяви Кастило и даде знак на всички да се настанят на столовете около конферентната маса. — Но според мен не бива да чуват всичко това.
— Кой се обади, шефче? — попита Дешамп, когато седна и побутна към Кастило пепелник, направен от крак на глиган.