Дешамп носеше поочукано куфарче в ръка и Кастило реши, че вътре е пъхнал „P-38“, с който се сдоби от кутията на тавана.
Чарли протегна крака и скочи от стената. Макс също се изправи.
— Много интересно развитие, шефче — започна Дешамп.
Кастило изви вежди, но не каза нищо. След това забеляза, че Дешамп е с ръкавици, много подобни на хирургически, но значително по-дебели.
Дешамп бръкна в куфарчето и извади нещо подобно на малка кутия хартиени салфетки от вида, които винаги се поставят в банята, които някои крадци на дребно, като К. Г. Кастило, задължително взимаха, когато напускаха хотела.
Дешамп бръкна в кутията и извади втори чифт ръкавици. Подаде ги на Чарли.
— Гумени ръкавици, шефче. Никъде не ходя без такива.
Кастило си ги сложи.
Дешамп бръкна отново в куфарчето и извади голям плик.
— Зоркото око забеляза, че стърчи от молитвеника ти — заяви той.
— Какво?
Дейвидсън поясни:
— Вашите места — твоето, на Били и на Ото — бяха на втория ред от дясната страна. Там бяха поставени молитвеници, книги с църковни песнопения или както им се казва, сложени на гърба на предните седалки.
— Казва се църковна пейка — поправи го, без да мисли, Кастило.
— Добре де. Пейка. Във всеки молитвеник беше поставена отпечатана програма. Видях, че е пъхната в средата на молитвеника.
— Отвори ли я? — попита Чарли. — Ти случайно да си чувал за рицин?
— Едгар я отвори — оправда се Дейвидсън. — Да, Чарли, чувал съм, разбира се, за рицин.
— Откраднах тези ръкавици от Ленгли — обясни Дешамп. — Би трябвало да не пропускат рицин, както и много други отрови. Когато момчето в лабораторията ми ги показа, обясни, че стрували по трийсет кинта парчето.
— Ако се подмокрим и после окапем като мухи, ще разберем, че те е изментил, нали така? — обади се Кастило и посегна към плика.
— Според мен, шефче, не искат да ти видят сметката. Ако искаха, нямаше да пъхнат онова, с което са решили да ти видят сметката, в молитвеник. — Дешамп потегли ръкавицата, за да я изпъне. — Въпреки това малко повечко предпазливост не е излишна.
Бръкна отново в куфарчето и извади подвързани в червено книги.
— За Били и Ото нямаше молитвеници — обясни той. — Ще трябва да се примирят.
Кастило огледа плика. Беше адресиран — надписът бе правен на компютър, така че нямаше начин почеркът да бъде идентифициран — до „Хер Карл фон унд зу Госингер“.
Пликът бе разрязан с остър нож.
Кастило бръкна вътре и извади нещо като визитки. Бяха четири, стегнати заедно с кламер. Написаното и на тях бе на компютър. На едната пишеше „Будапеща“, на втората „Виена“, а на третата „Берлин“.
„Берлин“ бе зачеркнат с две пресечени линии с плътен маркер. На четвъртата пишеше „Том Барлоу“.
Кастило погледна Дешамп и Дейвидсън. И двамата свиха рамене.
Кастило подаде визитките на Дейвидсън, след това извади от плика лист, сгънат на три, и го разгърна.
Беше фотокопие на паспорт. Веднага забеляза, че паспортът е руски, а частица от секундата по-късно забеляза, че е руски дипломатически паспорт.
В края на първата страница пишеше „ВТОРИ СЕКРЕТАР НА ПОСОЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ВЪВ ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ“.
На втората страница се виждаше снимката на мъж, приблизително на възрастта на Кастило, с късо подстригана светлокестенява, почти руса коса. Беше облечен в колосана бяла риза със стегната вратовръзка на червено райе.
„Прилича повече на тевтонец, отколкото на славянин“, помисли си Кастило.
Името му бе Дмитрий Березовски. Пишеше, че е роден в СССР на 22 юни 1969.
„Това означава, че е четири дни по-млад от мен.“
„Какво, по дяволите, означава това? Изобщо означава ли нещо?“
Кастило погледна Дешамп, който срещна погледа му, след това каза:
— Според мен, шефче, паспортът е съвсем истински.
Кастило изчака той да продължи, но тъй като Едгар мълчеше, той го подкани:
— И какво? Хайде, Ед, говори!
— Всичко това няма начин да бъде проследено до приятелчето ти Дмитрий. Всичко, с което разполагаш, са четири празни картончета с имената на три града и името „Том Барлоу“, изписани на евтин принтер. Берлин е зачеркнат. Ако трябва да кажа нещо за фотокопието на паспорта, то може да е направено както от германците, така и на всяка граница, която Дмитрий е минавал. Редовна практика е да се фотокопират паспортите на интересни хора.
— И какво означава всичко това?
— Първи шантав сценарий — предложи Дешамп. — Може да става въпрос за шпионин, който иска да мине при нас и е преценил, че ти си най-добрият ключ към свободата, както и мостът към ЦРУ. Вече доказа, че знае кой си, знае къде да те открие и предлага среща или в Будапеща, или във Виена, но изключва Берлин.