Кастило изпъшка и погледна Джак Дейвидсън.
— Много е добър, Чарли. Ако искаше да те ликвидира, досега да го е направил — заяви Дейвидсън.
— Ами сценарият на Едгар?
— Мисля, че има смисъл, Чарли.
— Нямате ли втори сценарий?
Дейвидсън поклати глава.
— Не знам дали това е втори сценарий или не — продължи Дешамп, — но никак няма да се изненадам, ако този тип знае кой е ликвидирал семейство Кул. А аз много държа да получа тази информация.
— И какво ще правим сега? Отиваме във Виена или в Будапеща и чакаме, така ли?
— Точно така — потвърди Дешамп. — Сега е време да вървим на църква. Службата започва след десет минути.
— И според теб в църквата няма да се случи нищо.
— Дмитрий ти каза, че лично е поръчал убийствата. А ти действа по начина, който той беше предвидил. В момента църквата е пълна с ченгета и частна охрана. Едва ли някой от Щази ще извърши самоубийство, като застреля теб, Били или Ото. Не и при положение, че могат да свършат тази работа на някое тихо място. Дмитрий иска да останеш жив.
Кастило погледна Дейвидсън и приятелят му кимна в знак на съгласие.
— Добре — въздъхна Кастило. — Да вървим на църква.
Дешамп протегна ръка за плика, Кастило му го върна и той го прибра в куфарчето.
V
(Едно)
Щом слязоха от асансьора, Херман и Уили Гьорнер хукнаха право към апартамента на чичо Били, където спяха Медхен и кутретата. Чичо Били и останалите бяха отишли на бара.
Службата в „Света Елисавета“ продължи почти час. Ото Гьорнер произнесе слово, от което Кастило не чу почти нищо. Не бе имал представа — тъй като Ото не бе намерил за необходимо да спомене какво възнамерява да прави — че Ото има намерение да се превърне в чудесна мишена в продължение на цели десет минути.
Кастило си мислеше, че е напълно възможно — макар и малко вероятно — да застрелят Ото пред момчетата.
Не се случи. Нищо непредвидено не се случи в църквата, нито по-късно на гробището, ако не се брои наглостта на противните журналисти. Когато започнаха да прекаляват — както в църквата, така и на гробището — Кастило неочаквано се сети, че човек лесно може да се снабди с фалшив журналистически пропуск, че в камерата лесно може да се скрие оръжие, дори нещо модифицирано с компресиран въздух, което да изстрелва стрелички с рицин или друга смъртоносна отрова.
И това не се случи.
Единствената необичайна случка бе на гробището, когато Ерик Кочиан призна пред Ото Гьорнер, че не му достига въздух и му се вие свят, и прецени, че е най-добре да се прибере, без да се отбива в дома на семейство Фридлер.
Гьорнер настояваше да повикат линейка, но Кочиан заяви, че ще се почувства по-добре, стига да полегне за няколко минути, затова помоли Карлхен да го закара в Бад Херсфелд.
Веднага щом Кастило потегли с Били, Макс и Джак Дейвидсън, той се обърна към Кочиан и го попита не е ли по-добре да отидат в болница, или поне да направят консултация с лекар.
— Лекарството ми е в къщата. Сега просто се размърдай и ме закарай, гледай да не караш като луд и ми спести притесненията си. Знам от какво имам нужда.
На Кастило му се стори, че чува сподавен смях откъм задната седалка, но в огледалото за обратно виждане забеляза, че Макс е положил глава в скута на Дейвидсън, а Джак разглежда с огромен интерес германския пейзаж.
Когато Макс въведе Кастило, Кочиан и Дейвидсън в къщата, Дешамп, Торине, Юнг и Дохърти се бяха разположили в голямата стая.
Всички погледи се насочиха към Кочиан, който отиде право до барчето и си сипа пълна водна чаша сливовица, изпи половината, премлясна и остави чашата.
— Да ти донеса ли лекарството, преди да си изпил остатъка? — попита Кастило.
Кочиан поклати възмутено глава, надигна отново чашата и допи сливовицата.
— Току-що си изпих лекарството, Карлхен, благодаря ти много за загрижеността.
Кастило се разсмя.
— Стар мошеник! Нито ти е било лошо, нито си имал проблеми с дишането!
— Карлхен, кое щеше да е по-добре: да кажа на Гертруд Фридлер, че вече съм проявил достатъчно внимание и че е дошло времето да се заема с откриването на мръсниците, които са го убили, или да заявя, че не се чувствам добре?