— Напротив, много обичам кучета — отвърна Березовски.
— Ние сме два вагона по-назад — посочи Кастило.
Дейвидсън извади билетите от джоба си и ги погледна.
— Купе четири, трети вагон — уточни той.
— Купе четвърто, трети вагон — повтори Березовски. — Да се видим след трийсет минути?
— Става — съгласи се Кастило. — Отново подаде ръка на съпругата на Березовски, след това и на сестра му. — Беше ми приятно. Може пак да се срещнем.
Усмихна се на момичето и то отвърна със срамежлива усмивка. Съпругата на Березовски продължаваше да мълчи.
— Ще ми бъде много приятно — отвърна сестрата.
— Виенският им шницел тук е чудесен — заяви Березовски. — А бирата е чешка, от Пилзен.
Кастило му се усмихна, след това даде знак на Дейвидсън да седнат на маса от другата страна на пътеката.
Сервитьорът пристигна почти веднага. И двамата си поръчаха виенски шницел и по препоръка на сервитьора две бутилки „Гамбринус“, от Източна Бохемия, която човекът предпочитал пред по-известната пилзенска бира.
Донесоха им пивото веднага.
Три минути по-късно, когато сервитьорът донасяше поръчката, Березовски и семейството му станаха и си тръгнаха.
Кастило изчака да излязат от вагон-ресторанта и едва тогава погледна приятеля си.
— Какво мислиш, Джак?
— Сестрата има готино дупе.
— И готини цици, но нямах това предвид.
Дейвидсън отпи замислен глътка бира.
— Чакай да видим какво ще стане. Имам чувството, че този тип е от тежката артилерия.
— Май си прав. Притеснявам се, че тази работа не ми е по силите. Как само ми се иска Дешамп да беше тук.
(Три)
Кастило и Дейвидсън се бяха върнали в купето си преди не повече от пет минути, когато на вратата се почука.
Дейвидсън първо открехна, след това я отвори цялата.
Първа влезе сестрата. Държеше четири чаши бира за дръжките.
Макс стана, погледна я и размаха късата си опашка.
— Здрасти — заговори сестрата.
— Здрасти — отвърна Дейвидсън.
След нея влезе Березовски. Във всяка ръка държеше по две бутилки „Гамбринус“. Макс се напрегна, оголи зъби, изръмжа гърлено и настръхна, готов да скочи върху Березовски.
— Сядай, Макс — нареди строго Кастило на унгарски.
Макс седна, все още оголил зъби.
Березовски, който не смееше да помръдне, се усмихна с неудобство.
— Нали знаеш, Том — обясни Кастило на английски, — че кучетата били страхотни познавачи на характера.
— Ама аз нося дарове — оправда се Березовски и повдигна бавно бутилките бира.
— А не си ли чувал старата приказка: „Пази се от руснаците, които носят дарове“ или май беше за гърците, а?
— Много добре знаеш, че беше за гърците.
„Хубав глас. Хубави зъби.“
Тя седна и кръстоса крака.
„Хубави крака.“
— Пусни горкия човек да влезе, Макс — нареди Кастило на унгарски. — Ще ти позволя да го ухапеш по-късно.
— Унгарският ти е безупречен — отбеляза Березовски на унгарски. — Все едно си от Будапеща.
— Така е — съгласи се Кастило.
Сестрата се усмихна.
Кастило също се усмихна.
— Може ли да седна? — попита Березовски.
— Настанявай се удобно — отвърна Чарли.
Березовски седна. Дейвидсън затвори вратата.
Сестрата се приведе напред и остави чашите на малката масичка пред прозореца. Березовски отвори първата бутилка почти тържествено и напълни до половината две от чашите. След това отвори и втората бутилка и наля в другите две. След това подаде на всеки по чаша.
„Аз щях да отворя всичките бутилки, си помисли Кастило, и да подам на всеки чаша и бутилка. Защо обръщам внимание на подобно нещо?“
— Какво казват в Ню Йорк? — попита Березовски на руски. — „До дъно.“
— На някои места в Ню Йорк — отвърна Кастило на руски — казват: „Да пием за успеха на начинанието.“
— Не само че руският ти е безупречен като унгарския, но знаеш и как да вдигнеш тост по нашенски.
— Така е — съгласи се Кастило.
Сестрата отново се усмихна.
Чарли също й се усмихна.
— Не че не сте добре дошли — заговори й той на руски, — но доколкото си спомням, старият ми приятел Том каза, че не говорел за бизнес пред семейството си.
— Е — отвърна вместо нея Березовски, — има семейство, Чарли, и семейство. Позволи ми да се представя, а също и сестра си — това, в случай че все още не знаеш кой съм.
— Знам кой искаш да мисля, че си — отвърна Кастило. — Когато пристигнем във Виена, очаквам да разбера не само дали паспортът ти е истински, а и много повече за теб.
— Сигурен съм, че в Ленгли разполагат с повече от достатъчно информация както за мен, така и за сестра ми.
— Къде?
— В централата на ЦРУ в Ленгли.