— Може и да имат, но нямам намерение да те заблуждавам, Том, аз не съм от ЦРУ, ако това си мислел.
Кастило забеляза изненадата в очите на Березовски.
— Разузнаване към Министерство на отбраната, може би?
— Нямам нищо общо с отбраната.
Кастило забеляза нарастващата изненада.
„По дяволите, той си мисли, че го лъжа, и не може да се начуди.“
„Да не би да се притесни?“
Кастило вдигна дясната си ръка и изпружи средните три пръста.
— Какво е това? — попита обхванатият от подозрение Березовски.
— Честна бойскаутска. Не съм служител нито на ЦРУ, нито на Министерството на отбраната, нито на ФБР, за да сме наясно отсега, нито на военноморското разузнаване, нито пък на небезизвестните данъчни.
Дейвидсън се разкиска и Березовски го погледна намръщено.
— Играеш си с мен, Кастило — заяви студено Березовски. — А става въпрос за нещо много сериозно.
— Казвам ти самата истина — отвърна Кастило.
— Тогава за кого работиш?
— Това вече не мога да ти кажа.
— Ако ти каже, Том — подхвърли небрежно Дейвидсън, — ще трябва след това да те убие.
Березовски го изгледа гневно и се изправи.
— Да вървим, Светлана. Губим си времето с тези глупаци.
Макс се надигна и изръмжа тихо.
— Струва ми се, че Макс не те харесва, Том — отбеляза Кастило.
Сестрата, все още седнала, се усмихна на Кастило, след това погледна брат си.
— Седни, Дмитрий.
— Ти не се ли казваше Сюзън? — попита невинно Дейвидсън.
Тя му се усмихна и поклати глава.
— Позволете ми да се представя — заговори тя. — Аз съм подполковник Светлана Алексеева от служба Внешней разведки. Предполагам, знаете за какво говоря?
— Руското външно разузнаване — отвърна Кастило. — СВР е новото име на същия отдел от Службата за защита на конституцията. Ако не знаех истината, щях да реша, че някой се опитва да ми замаже очите.
Изражението на подполковник Алексеева подсказа на Кастило, че тя не разбира чувството му за хумор.
— В момента аз съм резидентът в Копенхаген. Брат ми, полковник Дмитрий Березовски, е резидент на СВР в Берлин. Освен това е член на Службата за защита на конституцията. Искаме, стига да ни предложите подходящи условия, да преминем от другата страна.
— Я виж ти! — възкликна Кастило и повтори: — Стига да ни предложите подходящи условия.
— Хайде, Светлана — настоя Березовски, — не е нужно да ги търпим.
— Често казват, че Дмитрий досега щеше да е станал генерал, ако не беше толкова нетърпелив — обясни Светлана, след това се обърна към брат си. — Сядай!
Обърна се към Кастило и го погледна право в очите.
— Интересуваш ли се? — попита напълно спокойно тя. — А ако се интересуваш, можем ли да се споразумеем с теб?
„И тя има пронизващия поглед на Александър Певснер.“
„Това качество по рождение ли го притежават, или някой ги е научил как се прави?“
„И нейните очи са като на Алек. Светлосини, небесносини. Много са красиви.“
— А ще ми кажете ли защо искате да минете на наша страна? — попита напълно сериозно Кастило.
— Ако ти кажа истината, няма да ми повярваш — отвърна тя. — Затова ще изтъкна финансовите причини.
— Каква сума ще представлява интерес?
— Два милиона долара — отвърна тихо тя.
— А ние какво ще получим за нашите два милиона?
— Това означава ли, че разполагаш с толкова пари?
— Ако разполагам, какво мога да си купя с тях?
— Пълното ни сътрудничество.
— И какво точно включва то?
— Например името на офицера, който ще замести подполковник Виктор Жданков — отвърна тя. — Други имена…
— Виктор чий?
— Мъжът, който… — започна тя, след това замълча. — Много добре знаеш за кого ти говоря, подполковник.
— И двата милиона са единственото, което искате, така ли? — попита Кастило.
Тя погледна брат си. Той поклати глава.
— Докато вие двамата се чудите как да отговорите на този въпрос, подполковник — каза Кастило, — защо не ми кажете причината да искате да преминете от другата страна, онази, на която съм нямало да повярвам.
Тя отново срещна погледа му.
— Ще ти я кажа, когато преценя, че ще ми повярваш — заяви тя. — След като постигнем някакво разбирателство. Ако изобщо постигнем разбирателство.
— Това до голяма степен зависи от другите ви условия — отвърна Чарли.
— Пътуваш с влак — предизвика го Березовски. — Къде ти е самолетът?
— Ако летище „Швехат“ е отворено, би трябвало вече да са кацнали — отвърна Кастило.
— А възможно ли е да осъществите дълъг полет без предварително предизвестие?
„Което, преведено на простичък език, означава, че не само искаш да избягаш, но искаш да стане незабавно.“