„Кой беше казал, че най-важният сексорган се намирал между ушите?“
„Само че в момента не е никакъв проблем да се удържа, така че губиш, малката.“
„Сега май трябва да ги постресна тези двамцата.“
— Сега двамата с господин Дейвидсън трябва да си поприказваме и да решим дали онова, което аз ще направя за вас, не със значително повече от онова, което вие предлагате — измъкна се Кастило.
Забеляза разочарованието в очите на Светлана.
„Много зле ме накара да се почувствам, сладурче.“
„Само че в момента ще постъпя както е редно.“
Кастило продължи:
— Сега е най-добре да се върнете в купето си. Обърнете внимание дали някой не ви следи. След двайсет минути един от вас — в никакъв случай и двамата — да се върне, след като решите какво друго сте готови да ми кажете, освен името на заместника на мъртвия офицер от СВР, за да ме убедите да си сложа главата на дръвника заради двама агенти на СВР, които не съм виждал никога досега, и да ги откарам на другия край на света точно когато бившите им другарчета ги преследват по петите.
Изправи се и заговори на унгарски:
— Сядай мирно, Макс — след което пристъпи към вратата, дръпна резето, отвори едва-едва и почти шеговито даде знак на Березовски и Светлана да излязат.
— Двайсет минути са достатъчно време, през което да поговорите — каза той.
Березовски го изгледа злобно, докато излизаше. Светлана изобщо не го погледна.
Кастило затвори вратата след тях и погледна Джак Дейвидсън.
— Деветдесет секунди, за да се прехвърлят в съседния вагон, след това ще поговорим с Шандор да видим дали ще измисли как да слезем от влака.
— А имаш ли трийсет секунди, за да ме изслушаш, Чарли?
— Разбира се?
— Искам да ти кажа, че се справи забележително добре с тези двамата, което, като се има предвид, че дамата подполковник ти се слагаше, не беше никак лесно…
— Джак, ако ще казваш нещо важно, казвай.
— Макнаб ме прати, като ме накара да се закълна в децата си…
— Ти нямаш деца.
— Е, ако имах… Нали разбираш какво искам да ти кажа. Обещал съм на Макнаб — говоря напълно сериозно, че ще съм до теб, когато ентусиазмът ти започне да надига глава. Мисля, че моментът настъпи.
Кастило го погледна за момент.
— Я ми кажи, Джак, кога за последен път ентусиазмът е взел връх над здравия ми разум?
— Престани, Чарли! Не помня кога беше последният път, но я си спомни случая, когато открадна хеликоптера.
— Не съм го крал. Просто го взех назаем. И ако не ме лъже паметта, ти нямаше търпение да провериш способностите на „Гатлинга“ на същия този хеликоптер, докато търсехме Дик Милър.
— Знаех, че няма начин да те спра, Чарли.
— И сега не можеш, Джак. Според мен тези двамата са точно каквото ни трябва.
Дейвидсън срещна за момент погледа му, след това сви рамене.
— Добре, поне опитах. Ще отида да проверя дали Шандор знае някакъв начин да свалим Мата Хари и брат й от влака.
(Четири)
Кастило остана учуден, когато петнайсет минути по-късно отвори вратата на купето и завари Березовски и Светлана застанали в коридора.
Очакваше Березовски да е сам — все пак той бе полковник, а тя подполковник и по-малката му сестра — или пък Светлана сама, за да му разиграе сценката дама в беда.
Погледна през рамо към Джак Дейвидсън, намръщи се и си каза: „Какво пък толкова“, след това им даде знак да влязат и дръпна резето от вътрешната страна.
— Ако ще продължаваме — заяви остро той, — ще се научите да изпълнявате заповеди. Казах да се върне единият от вас, не и двамата. Сега единият да излезе.
— Не искам брат ми сам да взема решения за живота ми — заяви спокойно Светлана. — Или оставаме и двамата, или си тръгваме.
Той срещна погледа й с надеждата притеснението му да не проличи.
След малко кимна.
— Добре. Какво предлагате освен синьото небе? — попита той.
— „Синьото небе“ ли? — повтори Светлана.
— Ако искам да разбера кой е сменил полковник Жданков, е напълно достатъчно да се обадя по телефона. Не е нужно да рискувам каквото и да било.
Братът и сестрата се спогледаха, след това Березовски попита:
— Какво искаш, подполковник?
— Имената на хората, които елиминираха Фридлер, а след това и семейство Кул.
— Както сам си се сетил, Фридлер е бил очистен от бивши кадри на Щази — отвърна Березовски. — Мога да ти кажа имената, които са използвали, но те няма да ти свършат абсолютно никаква работа. Документите им са били фалшиви. Взех ги от Специалния център. Нямаше причина да знам истинските им имена, затова никой не ми ги каза.