Березовски погледна сестра си и се изсмя.
— Истина е, Светлана.
— Същото е и с възпитаниците на „Уест Пойнт“ като мен. Когато ни назначават на работа като моята, ние имаме разрешение да лъжем, да мамим, да крадем и да се сприятеляваме с други такива като нас.
На Березовски му се стори много забавно. Затова пък по погледа на Светлана личеше, че на нея не й е никак забавно.
— Сега, щом влакът намали на „Вестбанхоф“, на всеки перон ще видите вагони на „Тагес Цайтунг“.
— На всеки перон ли? — повтори Светлана.
— Нали познавате гарата? — попита Кастило.
И двамата кимнаха. Виенската западна гара бе най-големият железопътен терминал в Австрия.
— Между пероните има два коловоза. На всеки ще има по един вагон. Няма нищо подозрително, защото те спират там всеки ден, за да натоварят вестниците за дълбоката провинция. Когато влакът спре, вие ще бъдете в самия край, готови с багажа. Ако всичко е наред, двама мъже ще се приближат от спрелия вагон към вашия перон. Те ще ви качат във вагона. Ако обаче се окаже, че на перона ви търсят, мъжете ще послужат за отвличане на вниманието и тогава ще слезете от влака от другата врата, което означава, че ще се наложи да скочите на релсите, да се прехвърлите на другия перон и да влезете във вагона от другата му страна.
— Ами ако има някой и от другата страна? — попита Светлана.
— Тогава някой ще ви помогне — заяви Кастило.
— Къде ще ни отведат? — попита Березовски.
— Честна дума, нямам представа — призна Чарли. — На сигурно място. Човек на име Шандор Тор ще бъде с вас. Не е разумно да ни виждат заедно.
— Тези хора знаят ли какво правят? — попита Березовски.
— Той е бил полицейски инспектор в Будапеща, а преди това е служил във Френския чуждестранен легион.
— Много ми се иска да дойдеш с нас — обади се Светлана.
„И на мен, скъпа!“
„Да не би да го казваш, за да ти спася сладкото задниче?“
„Или може би тези небесносини очи се опитват да ми подскажат, че говориш истината, че си падаш по мен?“
„Внимателно, Дон Жуан!“
— Според мен излезте един по един — предупреди Кастило. — Тръгвай първа, Светлана.
(Пет)
На „Вестбанхоф“ коридорът на „Бела Барток“ се падаше от страната на перона.
Кастило изчака, докато види и двата вагона с надписи „Тагес Цайтунг“, и едва тогава излезе в коридора. И двата вагона се оказаха по-малки, отколкото очакваше. Щеше да е доста тясно за четирима човека с багажа.
Докато Дейвидсън чакаше в купето, Кастило огледа внимателно перона, за да се увери, че няма подозрителни лица.
„Щеше да е от голяма помощ, 007, ако беше попитал хората в кое купе са!“
И тогава видя нещо, което нямаше никакво желание да вижда.
Пътник, който слизаше, добре облечен едър господин на около четирийсет, бе неочаквано ударен в корема от стек вестници, новото издание на „Тагес Цайтунг“. Вестниците попаднаха право в слънчевия му сплит и той избълва порой ругатни към вестникарския вагон.
Кастило се пъхна бързо в купето. Дейвидсън посочи нещо.
Березовски насочваше съпругата си към съседния перон, а Шандор Тор помагаше на момичето. Светлана вече бе прехвърлила багажа си на перона. Мъж в черен гащеризон пое багажа и го качи във вагона на „Тагес Цайтунг“.
Березовски и Тор се качиха на перона едновременно. Тор побутна Березовски към вагона, след това протегна ръка на Светлана.
Тя се справяше успешно и без негова помощ. Беше вдигнала полата си чак до кръста и отдолу се виждаха дантелени бикини и малък пистолет, прикрепен от вътрешната страна на бедрото.
Тя скочи на платформата като газела, дръпна полата си и затича бързо към вагона.
— Винаги съм бил изключително съпричастен към жени в червени бикини — отбеляза Дейвидсън.
— Тъй като аз се отнасям по-професионално, интересът ми бе насочен към пистолета.
— Не забеляза ли червените бикини?
— Между другото.
— Аз пък забелязах пистолета между другото. За мен не е никакъв проблем да се разхождам и да дъвча дъвка. Според мен беше модел „1908 Колт Вест Покет“, а още по-вероятно „.25 ACP“, въпреки че има и „.32 ACP“.
— А пък според мен бельото е „Виктория Сикрет“, модел „17B“, на който има етикет с предупреждение, че няма достатъчно материал дори за да си издухаш носа.
— Не й ли е студено?
— На руските жени им се носи славата, че са с гореща кръв.
— Не го забравяй, Чарли. Тази дама ще ти донесе единствено неприятности.
Кастило изпъшка.
— Това е повече от ясно.
Той взе куфарчето си и даде знак на Дейвидсън да мине пръв.