— Нали Монтвейл трябваше да уредил този въпрос и Ленгли да ни предоставят всичко, от което се нуждаем? — попита Кастило.
— И аз бях останал със същото впечатление, шефче, но Милър това е казал на Спаркман — обади се Дешамп.
Спаркман кимна и продължи:
— Майор Милър каза, че някакъв тип, не го познавал, казал нещо от сорта, че не искал да се намесва в текуща операция от най-висок приоритет. Не казал каква е информацията. Милър разправя, че му потекла слюнка от яд и от злоба, когато директорът на Централното разузнаване се разпоредил да предаде досиетата. Та тогава — най-сетне — му дали информацията за жената. Каза, че докато директорът на Централното разузнаване бил в архива, му казал, че ти искаш всичко, и директорът наредил: „Дайте им всичко.“ Много хубава жена. Коя е тя, подполковник?
— Сестрата на Березовски — отвърна Кастило и продължи да пита: — Едгар, как мина с местния шпионин?
— Кофти карма, шефче. Славата ти те предшества.
— Това пък какво трябва да означава? — изви вежди Кастило.
— Шпионинът е всъщност от женски род. Госпожица Елинор Дилуърт, води се съветник по консулските въпроси. Приятелка е на Алекс Дарби, поне така твърди. Ще ми се да попитам Алекс дали наистина е така, но пък не съм чул и една лоша дума за нея. От друга страна, не мога да кажа, че беше готова да ми сътрудничи, когато я попитах какво знае за семейство Кул. А този разговор се провеждаше, преди да съм споменал името ти.
— А защо се наложи да споменеш името ми?
— Тя ме попита какво правя във Вашингтон, и аз й обясних, че работя за теб. — Той замълча. — Шефче, в отговор на киселата ти физиономия, искам да ти кажа, че Звеното за организационен анализ вече не е тайна за разузнавателната общност.
— Мама му стара! Май ще трябва да свикна. Добре де, тя как реагира, когато спомена името ми?
— Ще повторя почти дословно: „Всичко знам аз за този копелдак и не желая да имам нищо общо с него.“ Аз, разбира се, попитах дамата какво има предвид, и тя обясни, че първо си съсипал блестящата кариера на нейна близка приятелка от Ленгли и си я натопил, за да я уволнят.
— Нима? — подхвърли саркастично Кастило. Погледна Дешамп. — Тя спомена ли име?
— Не, а и не беше моя работа да разпитвам.
— Въпросната дама е госпожа Патриша Дейвис Уилсън. Беше от аналитиците в Ленгли и когато скапа работата, която трябваше да свърши с откраднатия самолет, се опита да прехвърли вината на местния шпионин. Заяви, че бил некомпетентен пияница, че докато бил на градус, й се пускал, макар да знаел, че е омъжена. Сигурно щеше да й се размине, но за съжаление, по времето, когато се предполага, че Дик Милър се е опитал да я изнасили…
— Нашият Дик Милър ли? — прекъсна го Дешамп.
Кастило кимна.
— По същото това време тя се чукаше с мен. Излъга, че Милър се опитвал да я тръшне в леглото. Тогава я прехвърлиха на друга работа. После тя отишла при Хари Уилън-младши, небезизвестния журналист, и се опитала да ме натопи. Уилън отишъл при Монтвейл с цялата насъбрана мръсотийка и изпял всичко, което бил научил от госпожа Уилсън. Монтвейл — много съм му задължен за тази работа и се налага често да си го напомням — не само че свил перките на Уилън, но записал разговора, в който журналистът повтаря няколко пъти, че госпожа Уилсън била „личната му къртица в Ленгли“.
— Боже господи! — възкликна възмутеният Дешамп.
— Накрая Монтвейл пуснал записа пред директора на Централното разузнаване и тогава я уволнили.
— Винаги става опасно, когато в този бизнес работят жени — отбеляза Дешамп.
— И аз казах същото на Чарли — заяви невинно Дейвидсън.
Кастило обърна лаптопа към него.
— Погледни, Джак, и ми кажи какво мислиш.
Дешамп се намеси отново.
— Да ти кажа, Чарли, не мисля, че истината ще впечатли много госпожица Дилуърт. Носи ти се славата на чистокръвен мръсник. Според мен да се свържем с Алекс Дарби и да го накараме да се заеме с дамата. След това аз ще поема. Ще потвърдя, че и аз съм изпитал на собствен гръб какъв си мръсник.
Кастило вдигна ръка, за да накара Дешамп да почака. Не откъсваше поглед от Дейвидсън.
Най-сетне Дейвидсън вдигна очи от екрана на компютъра.
— По всичко личи, че Големият лош вълк и малката Червени гащи са точно, които твърдят.
— Май да — кимна Чарли. — Джейк, след колко време можем да излетим?
— Нали ти казах, трийсет минути след като пристигнем на летището. Закъде потегляме?
— Едгар, ще имаш възможност да обсъдиш госпожица Мънипени лично с Алекс — заяви Кастило.