— „Гълфстрийм 379“ с разрешение за излитане от писта едно-едно. Разбрано. „Три-седем-девет“ рулира.
Самолетът пое напред.
— Поеми го, Чарли — предложи Торине. — Имаш нужда от практика.
Кастило отпусна дясната си ръка на кормилото, а лявата на дросела.
— Готово.
Торине вдигна и двете си ръце, за да покаже, че му е предал контрола на самолета.
Били Кочиан предложи почти в същия момент, когато мисълта хрумна на Кастило, че инспектор Дохърти и Пищовлията Юнг ще бъдат по-полезни в Европа, за да проследят парите, отколкото в Южна Америка, затова двамата останаха във Виена.
Единственото притеснение на Кастило бе да не би Пищовлията да не успее да настрои сателитната радиостанция. Юнг увери Кастило, че ефрейтор Лестър Брадли му е показал всичко необходимо, при което Чарли за пореден път си каза, че Пищовлията не е типичният агент на ФБР, чието основно и единствено умение е да проследява мръсни пари, а пък Лестър притежаваше умения, които далече надхвърляха тези на морските пехотинци, макар да му оставаха цели две години до времето, когато щеше да има право да си купува алкохол в магазините на страната, на която служеше.
Например можеше да поддържа, и използва сателитната комуникационна система, след като лично създателят й, Алойшъс Франсис Кейси го бе научил.
Кейси — навремето сержант от Специалните части във Виетнам, сега председател на борда на корпорация „АФК“ — поддържаше сътрудничество със Зелените барети, като осигуряваше на Делта Форс — безплатно — последните си технологични разработки.
Доказателството бе налице трийсет минути след като излетяха. Пищовлията се обади по сателитното радио, за да докладва, в гласа му се прокрадваше самодоволство, че и той, и устройството са готови в стаята в „Бристол“ от четирийсет и една минути и вече е изпратил шифрован текст.
Щом осъществиха контакт с Виена, Кастило използва устройството, за да се обади на сержант Боб Кенсингтън, свързочника от Делта Форс, който бяха оставили в Аржентина, за да обслужва устройството в Нуестра Пакеня Каза — квартирата на Звеното за организационен анализ в кънтри клуб „Майерлинг“ в „Пилар“.
Нареди на Кенсингтън да съобщи на Алекс Дарби, Алфредо Мунц и Тони Сантини и на абсолютно никой друг, че пристигат, даде предполагаемия час на кацане и помоли да предвидят транспорт за осем човека плюс Макс до квартирата.
Попита Кенсингтън къде са семейство Сиено и остана разочарован, когато научи, че са в Асунсион, Парагвай. Сузана и Пол Сиено нямаха сателитно радио. Кастило нареди на сержанта да се свърже с тях възможно най-бързо и да им предаде да са в квартирата час по-скоро — за предпочитане и двамата, но съпругата задължително.
Сузана — слаба червенокоса жена с обсипано с лунички лице, и Пол — с маслинова кожа и тъмна коса, и двамата по на трийсет и няколко, бяха агенти на ЦРУ. И преди бяха работили за Кастило и за Звеното за организационен анализ, но след последната операция Кастило ги върна на ЦРУ. Сега отново имаше нужда от тях, най-вече от Сузана.
Кенсингтън, естествено, полюбопитства какво става.
— Ще ти кажа всичко, когато се видим, Боб. Точно сега, колкото по-малко хора знаят, че идваме, толкова по-добре.
След това Кастило се обади още веднъж по сателитното радио, този път до квартирата в Александрия, Вирджиния. Попадна на ефрейтор Лестър Брадли.
Помоли младежа да съобщи на майор Дик Милър къде отиват, но не спомена причината, а когато Лестър отвърна: „Слушам, господине“, Кастило се предаде и даде ново нареждане:
— После му кажи да те качи на следващия полет за Буенос Айрес, Лестър. От летището отиваш право в квартирата.
— Слушам, господине — отвърна Брадли със значително повече ентусиазъм, отколкото при предишните заповеди.
Кастило свали слушалката и разкопча предпазния колан. Погледна Джейк Торине на пилотската седалка.
— Зарадва ли се ангелчето? — попита той.
Кастило му показа среден пръст. Освободи седалката на втория пилот и влезе в пътническата кабина. Спаркман се надигна от мястото си и влезе при Джейк.
Кастило се огледа.
Лора Березовски бе заспала на лявото канапе, дъщерята София бе на дясното. Двете кученца се бяха сгушили и спяха до момичето. В началото на полета Макс се бе настанил на пода при тях, но след това, без да притеснява момичето и кутретата, се бе преместил на канапето, където се бе свил и заспал.
Полковник Дмитрий Березовски дремеше в задната част. Подполковник Алексеева бе седнала в посока, обратна на движението, срещу Едгар Дешамп. Беше се зачела в списание „Пийпъл“ и от време на време клатеше глава.