Когато Кастило се настани на мястото, на което бе седял Спаркман — от другата страна на пътеката до Светлана — той се зачуди: „Това пък списание откъде се взе? Дано не реши, че е мое.“ Джак Дейвидсън се приближи по пътеката откъм кухнята и влезе в пилотската кабина. Много обичаше да наблюдава пилотите. Джак бе прекарал доста време на дясната седалка на различните самолети и хеликоптери, които бе пилотирал Кастило, и действаше упорито да го запишат в пилотската школа, като същевременно имаше намерение да остане в Специални операции. Всички твърдяха, че подобно нещо било невъзможно, но никой не познаваше упоритостта и непреклонността на Дейвидсън като Кастило.
Трийсет и пет минути по-късно, от високоговорителя се чуха три просвирвания.
— Контрол Рейн, „Гълфстрийм 379“ — прозвуча гласът на Торине.
— „Гълфстрийм 379“, контрол Рейн. Слушам ви.
— „Гълфстрийм 379“. Налага се да променим летателния план заради крайната дестинация. Новата ни дестинация е Дакар, Сенегал, идентификация Голф-Оскар-Оскар-Янки. Моля за трасе над Женева. Край.
— Разбрано, „Гълфстрийм 379“. Мога да ви пусна директно над Женева, но не съм упълномощен да давам разрешения за полети извън въздушното пространство на Рейн. Координирайте летателния си план с Евроконтрол за посоката след Женева. Свържете се с Евроконтрол на честота едно-три-две-точка-осем-пет-нула за разрешение и уточнение. Щом получа одобрение, ще се свържа с вас на същата честота. Засега се насочете към Женева. Поддържайте курс при три-четири нула.
По гласа на координатора личеше, че нито разполага с време, нито има намерение да одобрява подобни промени в летателния план.
На Торине му беше все едно. Единственото му желание бе да поеме в правилната посока — към Сенегал. Знаеше, че Женева се пада в периферията на въздушното пространство на контрол Рейн и затова бе малко вероятно да му дадат одобрение за промяна. Освен това той знаеше, че за подобна съществена промяна ще бъде необходимо време, за да бъде координиран пътят им над Тулуза, Франция, Малага, Испания, Казабланка, Мароко, Тенерифе, Канарски острови, след това над Атлантически океан покрай западния бряг на Африка, докато най-сетне стигнат Дакар в Сенегал.
— Разбрано, Рейн — отвърна ведро Торине. — „Гълфстрийм 379“ се насочва над Женева. Поддържам три-четири-нула. Ще координираме искането с Евроконтрол и ще останем на сегашната честота. Благодаря.
Кастило погледна към пътниците. Березовски бе отворил очи и го наблюдаваше.
„Какво толкова, аз самият спя много леко, когато ми припари на задника.“
Березовски продължаваше да го наблюдава, когато високоговорителят изписка отново.
— „Гълфстрийм 379“, тук контрол Рейн. Готов съм с разрешителното. Готови ли сте да приемате?
— „Гълфстрийм 379“ готов.
— „Гълфстрийм 379“, имате разрешение за Голф-Оскар-Оскар-Янки. След Женева се насочете към Тулуза, после директно към Малага.
Кастило погледна към Березовски, за да види изражението му, и забеляза, че руснакът е станал и върви към него. Спря при Кастило и приклекна на пътеката.
— Предполагам, самолетът има джипиес.
„Трябва ли да пита?“
„Възможно ли е руснаците да са чак толкова изостанали?“
„Че той е на моята възраст. Джипиесите са нещо напълно обичайно за нашето поколение.“
Кастило кимна.
— Може ли да го видя?
Чарли се замисли дали да не се провикне към Дейвидсън и да го помоли да отвори вратата на пилотската кабина, но след това се огледа и премисли. Почти всички, включително жените и детето, спяха. Той се пресегна и взе интеркома.
— Джак!
Дейвидсън се появи на вратата на пилотската кабина след миг. Бе притиснал слушалка до ухото си.
— Покажи на полковника къде се намираме на джипиеса — нареди Кастило в слушалката.
Дейвидсън даде знак на Березовски да влезе при пилотите.
Руснакът хлътна вътре.
След около минута се появи и отново спря до Кастило.
— Том, стари приятелю, научи се веднъж и завинаги да ми вярваш.
Березовски не отговори. Върна се, без да каже и дума, на мястото си.
Кастило усети погледа на Светлана.
„Май и тя не е била дълбоко заспала.“
— Имаме симулатор, който показва, че се приближаваме към „Шереметиево“ — обърна се той към нея. — Трябваше да го пусна.
Тя поклати глава, но на него му се стори, че забелязва усмивката й.
— Не бива да забравяме, че той е висш офицер, полковник от СВР — напомни му тя.
— Беше висш офицер и полковник. Сега е просто предател.
— Ами аз? — попита тя.
— Бивша подполковник Алексеева, също предателка, но поне по-красива — отвърна той. — Тя също трябва да се научи да ми вярва.