Выбрать главу

— По дяволите!

— Кенсингтън каза, че Милър е звънял и е казал, че Брадли ще пътува с аржентинските авиолинии тази вечер от Маями.

— Какво става, Чарли?

— Ще почакате, докато пристигнем в Нуестра Пакеня Каза — заяви Кастило и кимна към Мунц, който се връщаше при тях, свил левия юмрук, изпружил палец, за да покаже, че всичко е наред.

(Три)

Нуестра Пакеня Каза
Кънтри клуб „Майерлинг“
„Пилар“, Провинция Буенос Айрес, Аржентина
15:45, 29 декември 2005

Сеньор Пол Сиено и съпругата му Сузана бяха наели „нашата малка къща“ в кънтри клуба за избрани „Майерлинг“ в предградие „Пилар“ на Буенос Айрес за две години с месечен наем четири хиляди американски долара. Собственикът бе решил, че са аржентинци, богата двойка от Мендоса.

Собственикът на къщата се убеди, че симпатичната двойка разполагат с пари, тъй като те не се опитаха да се пазарят за наема, или да оспорват желанието му да получи първия и последен наем плюс депозит, равен на два месечни наема, преди да се нанесат. Той получи парите на ръка — шестнайсет хиляди долара, в долари — в деня, когато ги поиска.

Нуестра Пакеня Каза — така я бе нарекъл собственикът — можеше да се опише най-общо като внушителна къща сред подобни внушителни къщи. „Майерлинг“ се намираше на няколко километра встрани от магистрала „Панамерикана“ и на петдесет и няколко километра от Плаза дел Конгресо, монолита пред Конгреса в центъра на Буенос Айрес, откъдето се мереха разстоянията във всички посоки.

Според аржентинските закони „кънтри клуб“ бе ограден квартал, в който поне трийсет процента от земята бе заета от терени за поло, голф и други зелени площи. Освен това „ограден квартал“ в Аржентина означаваше частен квартал, отделен с триметрова ограда от външния свят, над която бе прокарана бодлива тел, бяха монтирани датчици за движение, а наоколо патрулираха частни охранители, въоръжени с пистолети, пушки, някои дори с „Узи“.

Зелените площи в „Майерлинг“ бяха много повече, отколкото се изискваше по закон. Имаше пет игрища за поло и две голф игрища. Най-малкият имот бе от един хектар, или 2.45 акра.

„Майерлинг“, както Кастило бе отбелязал, когато семейство Сиено наеха собствеността, бе името на кралска ловна хижа край Виена, където — в зависимост от това на коя версия човек предпочита да вярва — принц Рудолф застрелял шестнайсетгодишната си любовница, а след това се самоубил; или принц Рудолф бил застрелян по заповед на бащата, император Франц Йосиф, който бил убеден, че младият Руди има намерение да раздели Австро-Унгарската империя и да стане крал на Унгария.

Много от къщите в „Майерлинг“ бяха построени на два или повече парцела. Нуестра Пакеня Каза се простираше на два, имаше шест спални, всяка една с отделна баня и гардеробно помещение, три отделни тоалетни с бидета, библиотека, хол и трапезария, кухня, помещения за прислугата (предвидени за четирима), плувен басейн и навес за барбекю в задния двор.

Така нареченият навес за барбекю представляваше нещо като американска къща край басейна с тази разлика, че обитателите на дома можеха да се хранят вътре или вън и имаше монтиран грил.

Навесът на Нуестра Пакеня Каза бе зидана постройка с покрив от червени испански керемиди. Верандата бе просторна, също покрита, гледаше към басейна и имаше плъзгащи се стъклени врати.

Както и повечето къщи в „Майерлинг“, Нуестра Пакеня Каза бе оградена от три страни с жив плет от туи. Сред тях бяха монтирани датчици за движение. Същите датчици бяха монтирани и по фасадата на къщата, където нямаше ограда.

Къщата — както и всички други къщи в „Майерлинг“ — бе създадена с цел да осигури на обитателите лукс, усамотение и най-вече сигурност, тъй като отвличанията на богаташи бе една от най-доходоносните индустрии в Аржентина.

Тъкмо затова Нуестра Пакеня Каза бе съвършеното място за Звеното за организационен анализ, което се нуждаеше от сигурна квартира. В разузнавателната общност сигурната квартира бе мястото, за чието съществуване лошите не подозираха, където можеха да скрият и хора, и вещи.

Джак и Сандра Бритън, заедно с Боб Кенсингтън, всички до един по бански, бяха на верандата на Нуестра Пакеня Каза, когато малкият конвой пристигна. Зад тях се бяха изправили икономката и две прислужници.

В мига, в който Кастило отвори вратата на „Събърбан“-а на посолството, усети как го притискат топлината и влагата на аржентинското лято. Замисли се за рускините, облечени като за зимата в Северна Европа.

Кастило затвори шумно вратата и тръгна към къщата.