Кастило погледна към Джак Бритън.
— Искаш да кажеш според твоя Шерлок Холмс, нали?
— Доколкото ми е известно, другият е мъртъв — отвърна напълно сериозно Сандра и продължи: — Чарли, не ми се иска да си завирам гагата там, където не й е мястото, но съм готова да помогна с каквото прецениш, не ме гледай, че съм учителка.
Джак Бритън се намеси.
— Червената шапчица…
— Гащи — поправи го автоматично Кастило. — Червени гащи.
— Много съм любопитен да разбера откъде идва — надигна глас Сандра Бритън.
— Тя не знае, че Сандра е преподавателка — довърши Джак Бритън.
Сандра отново се намеси.
— Може и да не успея да я тръшна, ако се стигне до карате, но ми се носи славата, че леденият ми поглед е в състояние да накара цяла зала да млъкне.
— Джак, Държавният департамент издаде ли ти дипломатически паспорт?
— От посолството ни ги връчиха в мига, в който влязохме. Дори не знам за какво ми е.
— Означава, че си дипломат — обясни Кастило. — Това пък означава, че никой няма право да те претърсва или арестува, защото носиш незаконно оръжие.
— Наистина ли? — ухили се Сандра. — Кога ще си получа пищова?
— А ти знаеш ли как се използва?
— Шерлок ме научи по време на медения месец.
— Сигурна ли си, че искаш да участваш?
— Нали каза, че може да има връзка между всичко, което става. А това включва надупчената ни нова кола и съсипаната къща. Разбира се, че искам да участвам.
— Поздравления, госпожо Бритън — заяви официално Кастило. — Вече сте член на Звеното за организационен анализ. Щом намеря свободна минутка, ще звънна на Агнес Форбисън, за да ви включи във ведомостта.
— Ама ти сериозно ли говориш? — ахна изненаданият Джак Бритън.
— Ще цитирам благоверната ти: „Да, мама ти стара.“
Кастило бе решил, че присъствието на Сандра Бритън е напълно навременно.
Освен това забеляза, че нито Дарби, нито Сантини бяха изрекли и дума, не бяха попитали нищо.
„Може би защото разказът ми беше подробен и изчерпателен и включих всичко, което трябваше да се каже.“
„Просто не се налага да задават въпроси.“
„Не, вероятно си траят, защото не са доволни от нещо и се питат кога най-тактично да пратят шефа да върви на майната си.“
Когато Кастило тръгна към навеса заедно със семейство Бритън, Алекс Дарби и Тони Сантини, на верандата се бяха настанили Алфредо Мунц, Едгар Дешамп и Джак Дейвидсън. Мунц стискаше в ръка бутилка кока-кола, Дешамп и Дейвидсън надигаха бирени бутилки.
— Кенсингтън? — попита Кастило.
— С гостите — отвърна Дешамп и посочи с палец към навеса.
— Всички ли сте наясно какво става? — попита Кастило.
— Шефче, това ли е моментът, в който питаш: „Да имате въпроси?“ — обади се Дешамп.
Кастило сви рамене.
— Добре, да имате въпроси?
— Чарли — заговори Дарби, — нали си наясно, че съществува американска правителствена агенция, чиято цел е не само да спипа лошите — и момчета, и момичета — когато решат да преминат на наша страна, ами си има подходящи места, на които да ги настани, за да могат да се справят с тях при нужда? Знаеш, нали? Нарича се ЦРУ.
— Май съм ги чувал.
— Та като казах това — продължи Дарби, — след като изведе безпроблемно семейство Березовски от Европа, където със сигурност са щели да ги спипат или СВР, или ФСБ, които следят хората им да не стават предатели…
— Защо просто не вдигна телефона — прекъсна го Кастило, — и не звънна в Ленгли с молба да изпратят самолет, който да ни освободи от присъствието на гостите ни?
— Да — кимна Дарби. — Защо не го направиш?
— Радвам се, че повдигна този въпрос, Алекс. Напомня ми за нещо, което забравих да свърша. Алекс, ако случайно провеждаш приятелски разговор с госпожица Елинор Дилуърт във Виена, нямаш никаква представа къде се намирам, освен това никога през живота си не си чувал за Березовски и сие.
— Какво? — попита Дарби.
— Нищо не съм казвал — обади се Дешамп.
— За кое? — учуди се Дарби.
— Госпожица Дилуърт не е голяма почитателка на любимия ни лидер — уточни Дешамп.
— Вашият лидер. Аз работя за Ленгли.
— Не, Алекс — отвърна Чарли. — Не е вярно. Посланик Монтвейл информира директора на Централното разузнаване, по нареждане на президента, че ЦРУ е длъжно да ми предостави всички ресурси, включително и хора, от които се нуждая. А ти си ми крайно необходим. Няма да споменаваш пред ЦРУ или когото и да било, че си прехвърлен. Това е заповед, строго секретна информация по заповед на президента, както и онова, което казах за жената от Виена. Разбрахме ли се, Алекс?
Дарби пребледня.