Прислужницата почти не говореше английски.
Кастило се запита какво ли са казали на малката, че става, и какво й е наредила майка й.
Притече й се на помощ.
— София, можеш да изчакаш, докато се върне майка ти, но защо не излезеш навън при Макс и кутретата?
— Той влиза ли в басейна? — попита тя.
— Гледай.
Кастило взе футболната топка, оставена върху хладилника. Там бе единственото място, където кучето не успяваше да я достигне.
Макс скочи на крака, след като реши, че топката е много по-интересна, отколкото наследниците да му дъвчат ушите.
Кастило пристъпи към вратата на навеса и ритна топката към басейна. Макс хукна след нея и дори не се поколеба дали да скочи във водата. Доплува до топката и я захапа.
В този момент видя, че кученцата не само са го последвали към басейна, ами са скочили след него.
София изпищя.
— Ще се удавят!
Кастило бе на друго мнение, но Макс, неочаквано обладан от родителска загриженост, пусна топката, доплува до едно от кученцата и го стисна в уста.
Кученцето изскимтя.
София изпищя отново и хукна към басейна.
Макс беше напълно объркан. Кученцата бяха две, а той можеше да стисне в уста само едно. Започна да се върти в кръг. Кученцето, което не бе захапал, заплува отчаяно след него.
Кастило изхлузи сандалите, разсмя се и скочи в басейна. Доплува до кучетата и хвана едното. То се опита да се освободи, но Кастило го остави на сухо пред краката на София.
— Другото, другото! — изписка тя. — Той ще го изяде.
— Макс! — провикна се Кастило. — Ела!
Само че Макс продължаваше да се върти в кръг.
С известна трудност — заливаше се от смях — Кастило заплува към Макс. Кучето го видя, че приближава, и заплува в обратната посока, към дълбокия край на басейна.
Там се опита да излезе, но не успя. Качваше лапи на перваза, но се плъзгаше и цопваше отново във водата.
Преди Кастило да успее да стигне до него, София затича до ръба и се опита да дръпне кученцето от устата на Макс. Не успя, сграбчи козината на Макс и се опита да го изтегли.
Макс се подхлъзна за пореден път. Само че този път повлече и София със себе си, а когато главата му потъна, той пусна кученцето.
Кастило вече бе до тях. Грабна малкото и го остави отстрани на басейна, след това се опита да излезе.
Кученцето затича покрай водата, като джафкаше възмутено по баща си.
Кастило знаеше, че Макс няма да нарани малкото. София обаче не знаеше.
— Ще го изяде! Господи! Той ще го изяде!
Кастило сграбчи София, за да я извади от басейна. Нямаше представа дали момичето знае да плува, освен това все още бе с дебелите зимни дрехи.
Тя се опита да го отблъсне.
В този момент пристигна подкрепление. По-точно казано, подкреплението изскочи от водата до Кастило.
— Какво се опитваш да й направиш, негоднико? — попита възмутена подполковник Светлана Алексеева от СВР.
Подполковник К. Г. Кастило от Звеното за организационен анализ веднага пусна госпожица София Березовски и тя потъна отново, уплаши се, заблъска диво с ръце и не спря дори когато леля й я хвана.
Кастило излезе с един скок от басейна, изправи се и се обърна към водата.
Макс най-сетне бе разбрал, че няма да успее да излезе от басейна откъм дълбокия край, и сега плуваше бързо в обратната посока, където можеше да използва стъпалата.
Светлана, напълно безуспешно, се опитваше да успокои София, която продължаваше да се притеснява, че Макс ще изяде едното или дори и двете кученца, които джафкаха в един глас. Най-сетне Светлана успя да изтегли София до ръба на басейна, Кастило се наведе, коленичи, подаде ръка на София и я изтегли на сухо.
Когато се наведе втори път, за да подаде ръка и на Светлана, за момент се разсея и едва не падна в басейна.
Имаше основателна причина и тя бе гледката, която скоро нямаше да успее да забрави.
Макар подполковник Алексеева да не забелязваше проблема, докато се бореше със София, горнището на банския й се бе развързало и гърдите й бяха голи.
Пред погледа на Чарли се разкриха най-съвършените голи гърди — с настръхнали зърна — които някога бе виждал, а той бе виждал цял легион.
За момент остана, без да помръдва, но след това — бе истинско чудо — успя да извади детето от басейна. Обърна се към икономката, която пристъпваше притеснена.
След това отново насочи вниманието си към водата.
„Ако ми излезе късметът, ще ми подаде ръка, за да я извадя.“
Само че късметът не беше на негова страна.