Подполковник Алексеева видя подполковник Кастило надвесен над нея, забеляза накъде е насочен погледът му, и покри гърдите си, гмурна се под водата и се опита да нагласи горнището.
Кастило чу стъпки.
— Трябва да ме научиш как го правиш, шефче — разсмя се Едгар Дешамп. — Скапваш самообладанието на затворника още преди да започнеш с въпросите!
Кастило се обърна, за да го погледне гневно, но Дешамп вече бе тръгнал към София, която седеше разплакана на тревата, притиснала мокрите кученца към себе си.
— Нали знаеш какво означава това, София? — попита я Дешамп толкова нежно, че Кастило се учуди.
Тя поклати глава, тъй като не разбра въпроса.
— В Щатите си имаме закон. Когато някое кученце е в беда и някой го спаси, то става негово.
— Наистина ли?
— Ти кое от двете спаси? — попита Дешамп.
София вдигна едното, без да се колебае.
— Малкото момиченце — отвърна тя. — Наричам я Марина.
— Сега вече Марина е твоя — заяви Дешамп. — Нали разбираш, че отсега нататък ти ще се грижиш за храната й. Ще се справиш ли?
София закима доволно.
„От една страна, помисли си Кастило, Дешамп може и да е размислил, след като се изказа неподготвен и поиска едно от кученцата на Медхен. Как изобщо смяташе да се грижи за куче?“
„От друга страна, макар и доста невероятно, в гърдите на стария динозавър май бие човешко сърце.“
Дешамп нежно пое другото кученце, последното, от София и тръгна към Кастило.
Сякаш бе прочел мислите на Чарли.
— Познай кой е добър и кой лош в нашия занаят, шефче. Човекът, който подарява кученце на детето, или мръсникът, който смъкна сутиена на леличката и показа на цял свят циците й?
Подаде кученцето на Кастило. Той го пое, поклати глава, но така и не отвърна, след което насочи вниманието си към басейна.
Подполковник Алексеева бе доплувала до плиткия край и газеше през водата. С едната ръка се опитваше да задържи банския.
Полегналият на плочките до басейна Макс вдигна любопитно поглед.
Светлана профуча покрай него и той изтръска водата от козината си. А фландърските бувиета задържат удивително много вода.
Светлана скочи настрани и долната част на банския се плъзна надолу, разкривайки апетитно дупе, което засенчи всички други, които Кастило бе виждал.
Тя задърпа долнището, но въпреки това успя да продължи с вдигната глава към вратата на къщата.
Кастило усети тръпка.
„Спокойно, момче!“
„Ако някога е имало недосегаема за теб жена, то в момента дългите й крака я отвеждат далече от теб.“
VII
(Едно)
Полковник Дмитрий Березовски бе първият от руснаците, който се показа. Беше в широки боксерки, трикотажна тениска с логото на „Ралф Лорън“ и гумени сандали, метнал кърпа на врата си.
Кастило бе застанал пред скарата и обръщаше пържолите, но забеляза, че София, притиснала кученцето към себе си, хукна към баща си очевидно за да се похвали, че животинчето вече е нейно.
Березовски, без да забави крачка, вдигна ръка, за да й покаже, че няма време за разговори. Свали тениската и кърпата и навлезе в плиткия край на басейна, запристъпва към дълбокия край, за да прецени дълбочината, отпусна се по корем и заплува към далечния край с високо вдигната глава. Там спря, улови се за ръба за няколко секунди, след това се обърна по гръб към плиткото, и този път вдигнал глава. Изправи се и излезе от водата.
Кастило забеляза, че е успял да преплува две дължини, без да си намокри косата.
Руснакът вдигна кърпата и започна да се бърше, докато София обясняваше какво се бе случило. Опита се да му подаде кучето.
След като той най-сетне се изсуши, нави кърпата, стисна я между коленете си, облече отново тениската, метна кърпата на врата си и пое кученцето.
Погледна замислено към Кастило.
„Сега се чуди какво сме намислили“, помисли си Чарли.
„В неговото положение бих се питал същото.“
„Сигурно вече не знае дали бягството му е било достатъчно добре обмислен ход.“
Кастило се обърна към скарата, набоде огромно парче месо — точно каквито ги сервираха в Ню Йорк — вдигна го над главата си и даде знак на Березовски да отиде при него.
Все още с кученцето в ръка, Березовски тръгна към него, последван от София.
— Моята София ми казва, че кученцето й е подарък — заяви той вместо въпрос.
— И сега иска да й го опека на скарата — рече Чарли.
— Не! — писна детето през смях.
Березовски й върна животинчето.
— Защо? — попита простичко той.