— Това на пущу ли беше? — попита Светлана, но бе очевидно, че познава езика.
„Ако знаеше какъв език е, помисли си Кастило, значи го разбираш, което означава, че вече си нямаме език за тайно общуване.“
„Няма да можем да минем на друг вариант. Знам, че говориш и руски, и унгарски.“
„Защо тогава питаш? Защо се издаде?“
Чарли не отговори на въпроса й.
— Преди да започнем с изтръгването на ноктите, Светлана, ще ти кажа какво смятаме да правим тази вечер.
Тя кимна, без да се усмихне.
— Докато разговаряме, идентификацията ти и другите документи, които взехме, се обработват във Вашингтон. Когато получим отговор, ще можем да проверим дали има несъответствия.
Тя кимна отново.
— За начало, нека изчистим някои дребни неща. Първо, защо не ни кажеш нещо за тези сметки?
Той плъзна към нея папка, в която бе поставен лист. Тя погледна бързо, след това вдигна очи към Кастило, неспособна да прикрие учудването и неудобството си.
„Пипнах те, сладурче.“
— Това е копие от документа, който господин Дарби откри в подплатата на чантата ти — обясни Кастило. — По всяка вероятност паметта на едно от онези чудеса…
Погледна Дейвидсън и той довърши вместо него.
— Флаш драйв, Чарли.
— Флаш драйв от онези, които се слагат в USB — довърши той.
Лицето й си остана безизразно, но по очите й пролича, че думите му са равносилни на ритник в корема.
— Сержант Кенсингтън — продължи Кастило, — който много го бива по тази част, се позатрудни, докато го разчете, но накрая успя. Според Дарби са банкови номера. Може дори да са кодирани. Както и да е, изпратихме ги на Пищовлията Юнг във Виена… Точно така. Не познаваш Пищовлията, нали? Пищовлията е човекът, който върти парите. Невероятен е, когато става въпрос за откриването на скрити пари, също като Кенсингтън с компютрите.
Светлана продължаваше да го гледа, сякаш се надяваше да прочете нещо по изражението му, но не каза нищо.
Кастило продължи:
— Тъй като предполагам, че списъкът е кодиран, го изпратих на специалистката. Ако съм прав, тя ще се справи за нула време. Ако не успее и ако Пищовлията не определи веднага откъде са сметките, казах на криптолозите да пратят цифрите във Форт Мийд, Мериленд, а там разполагат с достатъчно компютри, които са в състояние да се справят с всичко. Предпочитам да не го правя. Така че, ако ми кажеш какви са тези цифри, ще ми спестиш и време, и може би дори ще ме убедиш, че не си ме излъгала, когато каза, че двамата сте готови да ни кажете всичко, което знаете. След като вече се опита да скриеш чипа, започвам да се съмнявам в думите ти.
Тя посегна към кутията „Марлборо“ и извади цигара. Дейвидсън драсна клечка кибрит и запали.
Тя дръпна дълбоко от цигарата, задържа дима, погледна горящия край и изпусна дима през носа, въздъхна и сви рамене.
На Кастило този жест му се стори много еротичен.
— Тези пари са за времето, когато се пенсионираме — каза тя.
— Кодирана ли е сметката?
Тя кимна.
— Ще я разкодираш ли?
— Просто заместване — отвърна тя.
Взе една от химикалките и подчерта важните цифри.
— Първа главна на втори ред, втора главна на четвърти и трета главна на шести…
Вдигна очи към Кастило.
— Разбра ли?
Той кимна.
— Това е ключът — продължи тя. — Азбуката е обърната наопаки.
— Кирилица ли е? — попита Кастило.
Тя кимна отново и побутна листа.
Дейвидсън го взе, отвори лаптопа, натисна няколко клавиша, изчака малко, за да светне екранът, и започна да пише.
— Имаш ли кирилица на компютъра? — попита изненадана тя.
— Не, но се опитваме да те накараме да мислиш, че имаме — отвърна Кастило. — Докато Джак се занимава с това, минаваме на втори и трети въпрос от дневния ни ред.
Тя дръпна отново от цигарата, след това я смачка в пепелника и отново изпусна дима през носа. Вдигна очи към Кастило.
Той усети леко присвиване в стомаха.
— Още нещо, което обеща и не изпълни — продължи той, — е да ми кажеш причината, поради която бягате. Каза, че няма да ти повярвам. Има ли нещо общо с банковите сметки? Или има и друго?
— Парите не са причината, поради която бягаме — отвърна спокойно тя. — Парите ни дадоха възможност да избягаме. Да не би да искате парите?
— Ще ми повярваш ли, ако кажа „не“?
— Не знам — отвърна спокойно тя.
— Преди да започнеш да говориш нещата, на които няма да повярвам, да поговорим за Алексеев. Какво е пълното му име?
— Евгени Алексеев, полковник, СВР. На английски се произнася Юджин. Идва от гръцки и означава „благороден“. Родителите на Евгени открай време се гордеят с произхода си.
„Това пък какво трябва да означава?“