— А той съпруг ли ти е?
— Да.
„Не може да бъде!“
„Това може да попречи на интересите ми.“
— Деца?
— Ако имах деца, щях да бъда с тях.
— Евгени защо не дойде с теб?
— Той е доволен там, където е.
„Това пък какво трябва да означава?“
— Докато ти очевидно не си.
— Не бях.
— Неприятности ли имаше със съпруга си? Това ли намекваш?
— Не бях щастлива, за разлика от него. Подобно положение често създава проблеми. Ти винаги ли си щастлив със съпругата си?
Тя го погледна в очите.
„Подпитва… Как да отговоря?“
„Когато се съмняваш, най-добре кажи истината…“
— Предполага се, че аз задавам въпросите, подполковник — сряза я Кастило. — Но след като си толкова любопитна, нямам съпруга. Никога не съм имал.
Тя сви рамене.
— Къде е съпругът ти сега?
— Може да е мъртъв, да е на разпит или да си събира багажа, за да тръгне да ме търси.
— Не знаеше ли нищо за намеренията ти?
— Дори да е подозирал, че двамата с Дмитрий смятаме да правим нещо, щеше да ни издаде.
— Приятен човек.
— Щеше да направи онова, което смята за редно.
— И ако тръгне да те търси и те намери, какво според теб ще направи?
— СВР, разбира се, ще предпочете да ни върне у дома, но подобна операция ще бъде прекалено опасна. В такъв случай ще ме убие. Също и Дмитрий, и семейството му.
— Както вече казах, приятен човек.
— Следователно, двамата с Дмитрий не бива да допускаме да ни открива.
Кастило вдигна телефона и натисна едно копче.
— Боб, свържи се с майор Милър и му кажи, че ми трябва на секундата, първо, досие за Евгений Алексеев, полковник от СВР. Ще ти го издиктувам по букви. — Той продиктува името и погледна Светлана в очите, за да е сигурен, че е правилно.
Тя кимна.
— И, второ, кажи му тихо и кротко да се свърже с Националната разузнавателна агенция, за да изпратят движението на същия човек. Искам всички имена, под които пътува. Ако е ходил някъде, искам пълни подробности. И се сещам за трето. Обади се на Пищовлията и на криптолога и им кажи да задържат данните от чипа. Ще го разшифроваме тук. Разбра ли?
Последва мълчание и той изслуша как Боб прочете всичките му нареждания.
— Щом си разбрал всичко, защо няма „Ура!“? — попита Кастило и затвори.
Дейвидсън вдигна очи от лаптопа, поклати глава и се усмихна.
Светлана погледна Кастило, сякаш се чудеше дали е напълно нормален.
— Връщаме се към първия въпрос, подполковник. Каква е причината да минете на другата страна? След като няма нищо общо с парите, тогава какво става?
— Двамата с Дмитрий разбрахме, че нещата изобщо не са се променили, че всичко си е каквото беше преди, че вече не можем да сме част от него.
— Нямам никаква представа за какво говориш — призна Кастило.
— Какво знаеш за СВР, за Русия?
— Не много.
„Това не е истина.“
„Знам повече от достатъчно и за Русия, и за СВР. А тя много добре знае, че аз знам.“
„Това означава, че е наясно, че я лъжа.“
„Очаква да я излъжа.“
„Защо тогава ме притеснява този факт?“
— А пък аз мисля, че знаеш доста и за Русия, и за СВР — отвърна Светлана.
„Пак ли ми чете мислите?“
— Такова ли е егото ти, подполковник — продължи тя, — не можеш да приемеш, че има твърде много неща, които си мислиш, че виждаш, но които съвсем не са такива, каквито си мислиш, и че има много неща, които изобщо не виждаш?
„Това са перифразираните думи на Макнаб, дето ми ги набива в главата още от първата война в пустинята: «Всеки разузнавач, който си въобразява, че вижда истината, е тъпак и всеки разузнавач, който си мисли, че се е докопал до всички факти, е кръгъл глупак.»“
Кастило погледна Дейвидсън, който очевидно не само че можеше да ходи и да дъвче дъвка в същото време, но често се бе сблъсквал с мъдростта на Брус Дж. Макнаб, а сега бе чул почти същото от красива руска разузнавачка.
Двамата се усмихнаха.
— Да не би да казах нещо смешно? — сопна се Светлана.
— Нищо подобно — отвърна Кастило. — Просто ни е интересно, че си запозната с теорията на Б. Дж. Макнаб, велик шотландски философ.
— Никога не съм чувала за него — призна тя.
— Учудвам се — отвърна Кастило. — Ще трябва да ни обясниш по-подробно онова, което каза.
— Ще прозвучи като урок по история — опита се да се измъкне тя. — А не ми е приятно да те правя на глупак.
— Винаги съм готов да слушам. Ще си представя, че чувам нещо ново.
Тя го погледна напрегнато, очевидно се опитваше да реши дали той не я прави на глупачка.
— Имаш ли представа, подполковник — попита тя, без да крие сарказма си, — откога съществува в Русия така наречената Тайна полиция?