Кастило я погледна, но не каза нищо. Видя, че Дейвидсън също я наблюдава, объркан и обзет от любопитство.
— Прераждането на опричнината продължило до 1917, когато съветските кадри я преименували на Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа — накратко ЧК.
— Да не би да твърдиш, че Тайната царска полиция изведнъж е преминала на страната на комунистите? — попита Кастило.
Това бе първият му истински коментар от началото на дългия урок по история.
— Нали си наясно, че казваш две неща? — погледна го Светлана. — Че опричнината е преминала на вражеска страна, е първото, а второто е, че опричнината е станала комунистическа организация. Всъщност те никога не са преминавали на другата страна. Може и да са работели за различен господар, но са си останали членове на опричнината.
Кастило заговори с раздразнение:
— Светлана, първият шеф на ЧК, Дзержински, бил революционер цял живот, комунист. Преди комунистическата революция прекарал по-голямата част от живота си в царските затвори.
— Готова съм да изброя факти, които ще пообъркат представата ти, подполковник — заяви Светлана. — Феликс Едмундович Дзержински е роден в семейното имение в Западен Беларус. Семейство Дзержински било едно от първите хиляда семейства на опричнината на цар Иван. Имението им не било конфискувано от болшевиките, нито пък от меншевиките или от комунистите, след като те взели властта. Семейството го притежава и до ден-днешен. Царските затвори се контролирали от Трета секция. Колко добре си прекарвали някои — и дали изобщо са стъпвали в затвора, или така се е говорело — всичко това зависело от начина, по който си се поставил в опричнината. В историята се говори за героични мъки, глад и побоища, как хората са гниели години наред в царските затвори, но това съвсем не значи, че е било истина.
Тя запали нова цигара, подреди мислите си и продължи:
— Не ти ли се струва малко странно, че Ленин назначава Дзержински за шеф на ЧК, след като е обграден с не един и двама талантливи и много способни комунисти?
Кастило каза истината:
— Трябва да помисля.
Тя кимна, сякаш очакваше точно такъв отговор.
— ЧК била реорганизирана след контрареволюцията от 1922 и се превърнала в ГПУ, а по-късно станала ОГПУ. За ръководител бил назначен някой си Яков Петерс, и то от Феликс Едмундович Дзержински, който по същото време е министър на вътрешните работи и контролира ОГПУ. Дзержински умира през 26-та от инфаркт. Последвали множество реорганизации и промяна на името. През 34-та ОГПУ става НКВД. През 43-та НКГБ — Народен комисариат за държавна безопасност — се отделя от НКВД. През 46-та, след Втората световна война, става МГБ — Министерство на държавната сигурност.
— Искаш да кажеш, че това е държава в държавата…
— Опричнина — довърши вместо него тя.
— Значи опричнината върти всичко, така ли? Единствено имената се променят, докато самата опричнина минава между капките и остава незасегната от чистките, които се провеждат поне по веднъж в годината.
— Съчетаваш неща, които нямат много общо заедно — отвърна тя. — Да, опричнината е ръководела — все още ръководи — всичко. Истината е, че не всички опричници са преживели чистките. Доста от тях са се измъкнали, разбира се, за да продължат работата и да се поучат от допуснатите грешки.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че опричнината съществува и днес? — изви вежди Кастило.
— Естествено, че съществува. Русия се ръководи от опричници.
— Путин ли?
— Че кой друг?
— И вие с брат ти сте… опричници?
— И съпругът ми.
— Започвам да се обърквам, Светлана. Доколкото знам, кадрите на разузнаването си живеят много добре в Русия. От онова, което ми разказа току-що, двамата с брат ти и съпругът ти сте членове на една държава в държавата, които си живеят царски.
Тя кимна.
— Защо тогава минавате на другата страна?
Тя отговори с въпрос.
— Какво знаеш за Владимир Путин?
„Доста, много повече, отколкото предполагаш.“
— Например — отвърна той, заел отбранителна позиция, — че дядото на Путин може и да е бил готвач на Сталин по време на Втората световна война, но също така е бил комисар в Червената армия. Не къде да е, ами и при Сталинград.
„Казах го, защото отношението й ме вкисна. А трябваше да кажа: «Много малко». От погледа на Джак ми е ясно, че трябваше да си трая.“
Тя се усмихна.
— Виждам, че си прочел нещичко за страната ми.
„Тя се опитва да ме вбеси и го прави успешно.“
— Подполковник, не е ли крайно време да престанеш да мислиш за Русия като за своя страна — попита Кастило. Така и не успя да спре следващите думи: — Но тъй като проявяваш огромен интерес към онова, което знам за господин Путин, ще ти кажа, че баща му не е бил бригадир във фабрика за локомотиви или каквото там пише в официалната му биография, а че е бил поне полковник в КГБ.