— Всъщност бил е генерал. Впечатлена съм.
— Чарли, какво ще кажеш да прекъснем за тези вечер? — обади се Дейвидсън. — Не знам за теб, но аз съм напълно скапан.
„Което ще рече, че съм на път да изгубя почва под краката си.“
„А като се замисля как се държа, май наистина започвам да губя по точки.“
„Ама какво, по дяволите, ми става?“
— И аз. Денят беше безкраен. Всъщност последните два дни бяха безкрайни — заяви Кастило и се надигна.
Светлана отново заговори:
— Нали въпросът ти беше защо ставам предателка? Не искаш ли да ти кажа?
— Добре, кажи — отвърна остро Чарли и отново седна.
— Стигнахме до извода, че рано или късно господин Путин ще направи съществена чистка. Знаем прекалено много. Човек от семейството ни, той не е предател, но много отдавна напусна страната.
— Наистина ли? — попита саркастично Кастило.
— Наистина — кимна тя. — Не че Путин ще ни хвърли на прегладнелите кучета или от стените на Кремъл, но по всяка вероятност ще ни натика в лудницата, където ще ни държи на опиати до края на живота ни.
Кастило се вгледа в очите й.
„Мама му стара, ама аз й вярвам.“
Светлана се усмихна немощно и сви рамене.
— Казах ти, че няма да ми повярваш.
— Защо искаше да дойдеш точно тук? — попита Кастило.
— Имаме роднина тук, който прозря какво ще стане много преди нас. Измъкна се от хаоса още по времето, когато Съветският съюз се разпадаше.
— Той тук ли живее?
— Някъде в страната. Не знам къде точно. Честно да ти кажа, надявах се да ми помогнеш да го открия. Казва се Александър Певснер. Майките ни са сестри.
Кастило мълча дълго с надеждата да си придаде вид на замислен, а не на стреснат.
— Чувал съм името — призна най-сетне той и се изправи. — Последно чух, че Интерпол го издирва.
Даде й знак, че е време да я изпрати.
— Агент Бритън ще те изпрати до стаята ти, подполковник. Ако ти трябва нещо, помоли нея. Закусваме в седем и половина. Очаквам и двамата с брат ти да похапнете с нас.
Тя загаси цигарата, изправи се и тръгна към вратата на спалнята, без да каже и дума.
Дейвидсън я последва и след секунда Кастило чу тихия разговор между приятеля си и Сандра Бритън, а след това някой затвори врата.
Дейвидсън се върна в кабинета.
— Благодаря, Джак — кимна Кастило.
— За какво?
— Много добре знаеш за какво.
— Добре, пак заповядай — отвърна Джак. — Ни повече, ни по-малко Певснер!
— Мили боже!
— Това обяснява защо са се свързали с теб, докато беше в Германия — предположи Дейвидсън. — Знаели са, че го познаваш.
— Съмнявам се. Ако имаха връзка с Певснер и той бе решил да ги измъкне, щеше да изпрати и хора, и самолети. Алекс много го бива в тази работа.
— А какво ще кажеш за тази работа с държавата в държавата, дето ни я пробута?
— Може да се окаже доказателство, че не съм във форма да разпитвам когото и да било, още по-малко професионалистка като нея. Мисля, че е истина.
— И аз. Досега не си ли чувал нещо подобно?
— Че СВР е отделна класа в руското общество ли? Това го знам. Но нямах представа, че цялата работа тръгва още от Иван Грозни и играчите са останали непроменени.
— Все забравям да не поглеждам в огледалото, когато мисля за руснаци — призна Дейвидсън. — Може би защото съм наполовина, не, две трети руснак. Само че тези руснаци не са като нашите руснаци. Трябва да го напиша на дланта си.
— Успя ли да направиш нещо с банковите сметки?
— Стана точно както тя каза. Само че няма имена. — Той замълча. — Господи, какво само й беше изражението, когато й каза за чипа. Ако погледът й можеше да убива, досега да си под земята. Дожаля ми за нея.
— Да ти дожалее за Червени гащи, е много опасно.
Дейвидсън понечи да каже нещо, спря се, след това размисли и продължи:
— Радвам се, че го каза, Чарли. В противен случай, подполковник, господине, щеше да се наложи да ви кажа, че понякога не сте толкова благодарен за мъдрите ми съвети, колкото би трябвало.
Кастило му показа среден пръст.
— Хайде да вървим при навеса да видим какво са измъкнали професионалистите от полковника. Трябва да пратим сметките на Пищовлията и госпожа Сандърс, за да си поиграят те с тях.
— Какво ще кажеш да се отбием до хола и да пийнем по нещо. Тази госпожа направо ме изцеди.
— Да ти кажа, приятелю, понякога имаш гениални идеи.