— А и в опричнината си има правила — продължи тя.
— Не може да бъде.
„Какво следва сега? Ще излезе, че жените в опричнината са девствени до брака, а след това верни до гроб на половинката си.“
Забеляза болката в очите й и съжали за сарказма.
— Мъжът, разбира се, може да прави каквото пожелае с жените, стига да не са от опричнината. За жените е различно. Ако се разбере, че неомъжена жена си има любовник, не я допускат да има кариера, защото не е в състояние да владее чувствата и желанията си, следователно не може да й се има доверие. Ако се разбере, че съпругата на някой офицер му е изневерила…
— Разстрел на зазоряване.
— Нали каза, че ще ме изслушаш, Чарли?
— Извинявай.
„За пръв път ме нарича така.“
„Много ми хареса как прозвуча.“
— Ако се разбере, че съпругата на някой офицер му е изневерила, с кариерата му е свършено. След като не е в състояние да контролира собствената си съпруга, как ще успее да контролира хората си?
„Господи, аз май започвам да се връзвам на тези приказки.“
— Има възможност, но една-единствена възможност, да докаже, че не зависи от нея, като я убие.
— И му се разминава, така ли?
— Само един-единствен път — отвърна напълно спокойно тя. — Ако се ожени отново и втората му съпруга отново му изневери, това е доказателство, че той не умее да преценява хората.
Кастило едва сега усети, че се е обърнал към нея. В следващия миг ръката му, сякаш по своя собствена воля, се протегна и пръстите му докоснаха бузата й.
— Никога не съм била с друг мъж, Чарли. Единствено с Евгени. Истина е.
— И какво ще кажеш?
— Нямах представа, че може да се изпита подобно нещо — отвърна тя с топла усмивка.
— Нито пък аз.
Кастило се надвеси над нея и я целуна нежно по устните.
Нежността не трая дълго.
VIII
(Едно)
Макс не успяваше да събуди дълбоко заспалия Кастило. Той не реагираше нито на внимателното побутване с муцуна, нито на лапата, положена върху гърдите му. Накрая Макс стисна със зъби възглавницата и без особено усилие я изтегли изпод главата на Кастило.
Най-сетне успя.
Чарли отвори очи, видя кучето, посегна и го почеса зад ушите.
В следващия миг отвори широко очи.
Погледна към другата половина на леглото. Беше празно.
— Къде, по дяволите, беше снощи, Макс? Правеше се на воайор, а?
Кастило се изправи и спусна крака от леглото.
Макс му подаде лапа.
— Добре, де, добре — въздъхна той и тръгна с неуверена стъпка към вратата за коридора, отключи я и излезе навън.
— Кой е дежурен? — провикна се той.
— Аз, пазачката — отвърна веселият глас на Сандра Бритън. — Камбаните дръннаха седем пъти и всичко в затворническия сектор е нормално.
— Би ли пуснала Макс навън, ако обичаш?
— Желанието ти е заповед за мен — разсмя се тя. Последва пронизително изсвирване. — Хайде, Макс, сладурче.
Макс доволно припна по коридора към стълбите.
Кастило се върна в стаята си, затвори вратата и пристъпи обратно към леглото. След това се върна при вратата и я заключи, защото реши, че преди някой да се вмъкне неканен при него, трябва да заличи следите на снощната посетителка, за да не предизвиква излишно любопитство.
Спомни си, че по едно време през нощта тя бе станала, за да си донесе цигарите и пепелник. Когато я видя да се връща през банята, чисто гола, реши, че е най-красивата жена, която някога бе виждал.
А ето, че сега от нея нямаше и следа.
В леглото нямаше нищо, около него също, абсолютно нищо и в банята.
„Може би, защото подполковник Алексеева от СВР, отлично обучен разузнавач, много добре знае как да заличи всички следи от посещение в чужда стая.“
Натисна бравата на свързващата врата. Оказа се заключена.
„Може би изобщо нищо не се е случило, просто е бил необикновено реалистичен мокър сън — въображението ми се е развихрило, след като пих на екс онова вино.“
„Това трябва да е. Не бях пил така от «Уест Пойнт». Щом погледнах щръкналите зърна, загубих ума и дума.“
„Чарли, губиш почва под краката си.“
„Просто се случи.“
Доказателството бе пред него, когато вдигна поглед към огледалната стена над мивката. На меката кожа между дясното рамо и подмишницата ясно се бе откроила лилава синина.
Спомни си кога тя го ухапа.
— Защо, по дяволите, го направи? — бе попитал той след няколко минути.
— Не исках всички да дотичат, за да разберат кой пищи. Знаех, че няма да мога да гъкна, ако устата ми е пълна с теб.