Той нежно докосна белега с показалец.
„Нямам никаква представа как да скрия тази синина. Освен да плувам с тениска.“
„Нямам и представа какво да правя с подполковник Светлана Алексеева.“
„Може да е невероятно, може да е пълна лудост, но май съм влюбен в нея.“
„Не, това е най-обикновена похот.“
„Не, любов е.“
„Няма да мога да гъкна, ако устата ми е пълна с теб.“
„Леле, как звучи.“
Той свали бельото, също както последния път, когато бе влязъл тук, за да си вземе душ, и този път хвърли и боксерките, и тениската в коша.
После влезе под душа. Този път дори не си направи труд да пусне горещата вода. Просто затвори очи и остави ледената струя да се стича по главата му, докато зъбите му не загракаха.
Едгар Дешамп, Алекс Дарби, Джак Бритън и Тони Сантини го чакаха, когато слезе пет минути по-късно, облечен в блуза с копчета отпред и бански.
— Трябва да поговорим, шефче — заяви сериозно Дешамп. — Нали става?
„Мама му стара, знаят!“
Кастило кимна, посочи към вратата на библиотеката и изви въпросително вежди.
— Добре — съгласи се Дешамп.
„Какво, по дяволите, да кажа?“
„Съжалявам, момчета, няма да се повтори.“
„Извинете глупостта ми.“
„Или може би: «Знаете, така е, момчета. Кога за последен път сте отказвали на готина фуста?»“
„Не, това не става.“
„Тя не е просто фуста. Не знам каква е точно, но е много повече от най-обикновена фуста, с която се изчукваш набързо и я пращаш да си ходи.“
„Напълно обърканият ми мозък току-що роди безумната лиготия «сродни души».“
Кастило остана изненадан — „Не чак толкова, защото обслужващият персонал тук си върши работата като за световно. Трябва да благодаря на господ за това… имах нужда от кофеин“ — когато откри кана топло кафе и шест порцеланови чаши на поднос в средата на масата в библиотеката. На челно място на масата бе поставено червено кожено кресло. Кастило си наля кафе, седна на коженото кресло и махна с ръка, за да подкани останалите да говорят.
— Чарли, ние си поговорихме — започна Дешамп.
„Естествено, че сте си поговорили. Решихте, че за мен самия е най-добре да ме тикнете в някоя лудница.“
— Мислим, че има нещо с тази химическа фабрика в Конго — довърши Дешамп.
„Какво каза той?“
— Нещо голямо — добави Дарби.
— Ти питал ли си се, Чарли, защо онези с чалмите не ни удариха повторно след единайсети септември? — попита Сантини.
— Освен че ние добрите се справяме блестящо и осуетяваме всичките им опити ли? Последния път, когато се поинтересувах, „Либърти Бел“ беше все още на мястото си.
— Това е така — отвърна Дешамп. — Има и още.
— Още ли? — попита Кастило.
„Не знаят за нас със Светлана.“
— Да не би да си решил, че са се изповядали, получили са опрощение и са се заклели повече да не вършат подобни неща? — засече го Сантини.
— Накъде биеш, Тони? — попита Кастило.
— Чакай малко, шефче — спря го Дешамп и даде знак на Бритън.
— Подполковник — попита Бритън, — ти някога питал ли си се кой стоеше зад откраднатия „727“, който трябваше да се разбие в любимата ти „Либърти Бел“, и защо въпросният човек е включил Афроамериканските луди глави от Филаделфия, след като на пръсти се броят онези от тях, които са в състояние да вървят и да дъвчат дъвка в същото време?
Кастило вдигна безпомощно ръце.
— Пак ще задам същия въпрос — заяви Кастило. — Къде…
— Пак ще ти отговоря по същия начин — спря го Дешамп. — Изчакай малко.
— Добре — примири се Кастило, облегна се назад и отпи глътка кафе.
— Да ти е минавало през ума, че руските ни приятели вече бяха на път за Виена, за да се предадат, когато ти буквално им падна в ръчичките? — попита Дешамп.
— Минавало ми е през ума — отвърна Кастило. — Най-много ме притеснява, че те знаеха, че съм Госингер…
— Те знаят кой си, шефче, защото Березовски е много добър в работата си и върти цялата им дейност в Германия.
— А откъде са знаели, че ще бъда на погребението на Фридлер?
— Отговорът е съвсем лесен, шефче. Беше написано в „Тагес Цайтунг“, на първа страница. „Издател на «Тагес Цайтунг» ще присъства на погребението.“ Или нещо подобно.
— Ще ми кажеш ли какъв е сценарият, или ще ме оставиш сам да познавам?
— Березовски е в Марбург, за да следи убийството на Ото Гьорнер, след което ще тръгне за Виена, за да се срещне с хората с восъчната статуя на… как се казваше онзи?
— Петър Първи — довърши вместо него Чарли.
— След това двамата с Червени гащи ще избягат при врага. Чакай още малко, не бързай.
— Давай по-бързичко със сценария, Едгар — нареди Кастило.